„Топене на невести“ в село Габра, Софийско

6 януари 2020

Обичаят „топене на невести” е един от най – значителните, а същевременно и един от най – запазените в историята на село Габра. Дори и най – възрастните габренци казват, че от както се помнят, обичаят е съществувал. Просъществувал във времето и е запазил автентичния си облик и до днес.

„Топене на невести” е обред, изпълняващ се в зимния сезон, на един от най – големите християнски празници – Богоявление (познат на хората като Водици, Водокръщи, Йордановден ), който се отбелязва на шести януари.

Главни участници в обичая са булката и девера  / при липса на такъв – кума/. Оказва се, че в някой региони на България има и по- специфични ритуали от този, в който свещеника хвърля кръст в река или море.

На Йордановден след като свърши службата в църквата, свещеникът заедно с клисаря и котле осветена вода, тръгват към мегдана на селото. При пристигането им вече се е събрано цялото село около дълга, подредена маса, с наредените погачи от всички семейства. Той чете молитва за здраве, на всички  присъстващи.

     Тогава в една редица се нареждат всички булки, омъжени от предишния Йордановден до сегашния.  Първа в редицата застава  тази невеста, която се е  омъжила най – рано през изминалата година. Всяка от  невестите идва със своя девер и / или кум. Там е и свекървата, която носи кошница с дарове – обикновено това са плетени чорапи или пояс. Деверът и кумът си носят от вкъщи  котле, украсено с китка от  здравец и цвете, вързана с червен конец и си отсипват от светената вода.

Преди да започне топенето, група жени започват да пеят обредна песен , която се изпълнява само по време на обичая „ Топене на невести”. Песента се изпълнява докато се топят невестите. 

„Затопила се млада невеста,

затопил я млад девер,

и затопил я е по – млад кумец…”

Деверът се приближава до невестата, отмята шамията  и косата над дясното ухо, три пъти я полива зад ухото и я завърта надясно. Леко приведена, тя се завърта три пъти. Тази приведеност символизира почит, уважение и свян към свекъра, свекървата и кума. През  това време свекървата нарича: „Не се бой, снао, нема да изстинеш, тая вода е светена”.

Когато дойде време за даруването, свекървата подава на невестата дарове от кошницата, а тя  дарува  девера.  Той  от своя страна, също дарява невестата обикновено с тиган. Това било отличително даруване, защото чрез него той и пожелавал успех  в домакинските задължения.

По този начин, в реда по който са наредени, протича топенето на всяка една от невестите.  Всяка топена невеста, след приключване на ритуала, заедно със своя девер и/или кум, свекър и свекърва се изтеглят и изчакват да преминат всички останали след тях.

      По време на „топеницата”, пристигат джамалите или мечкарите. Това са млади мъже от селото, които се събират още от четири часа сутринта и обличат маскарадни дрехи – поп, булка, мечка, мечкар, баба, старец, звънчари. Те обикалят от ранна сутрин до обяд по всички къщи на селото. До към 1920 година   тяхното участие се е ограничавало само с присъствие на мегдана.

     След  1917 година в селото пристигат и се заселват 16 руснаци белогвардейци. Те активно се включват в живота и празниците на селото.  Под давление на Александър Лукиненко в групата на джамалите се явяват нови персонажи – цар, маршал, арапи и гвардейци и се разиграва и до сега сценка с тяхно участие . Сценката е в стихотворна форма.

Освен невестите, на този празник се топят всички мъже, носещи името Йордан. Те са поливани, понякога дори давени във вода, друг път въргаляни в снега. След приключване на „топеницата”, „игрите с предрешаване” и топенето на именниците, всички се хващат на общо хорото. Начело на  хорото застава първата забременяла булка. 

Веселието   на мегдана продължава до вечерта.

Оставете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *