Български народни танци Югозападна България Пирин
Пиринската фолклорна област граничи с Родопите, на запад с Македония, на север с Рила и Осоговска планина, на юг с Гърция.
Характерно за пиринските бавни танци са меките и плавни пружинки, при които стъпването се осъществява от пръсти към цяло ходило.
Външната форма на хората са „сключени“ и „водени“. Рядко се среща разкъсана форма. Най-често хората са смесени.
Характерно за женските хора е, че в повечето случаи се изпълняват на песен. Движенията са ниски и пружиниращи с изправено тяло. Мъжките движения са по-високи, притичващи и пружиниращи. Смесените хора са много разпространени в Пиринска област. Те започват в бавно темпо и преминават в по-бързо. Често водачът и опашкарят държат в ръцете си кърпа или „врътка“, като по време на игра я размахват.
В тази област музикалните размери са изключително разнообразни. Застъпени са простите, сложните неравноделни и сложните смесени тактове. Само в тази област можем да срещнем музикален размер 3/8 – „Игра на двамина“. Също така само тук се срещат хора, които в бавната част се играят в един размер, а в бързата в друг – такива са „Ески“, „Драма“. Срещат се и хора, които с еднакъв строеж на танцовата фигура се изпълняват в два различни размера. Такова хоро е „Малешевско хоро“ – 2/4 и 7/8
Тази област можем да разделим на четири района:
Благоевградски район
Граничи на запад с Република Северна Македония, на юг със Санданския район, на изток с Рила и Пирин планина, а на север – Дупнишко и Кюстендилско. Танците са с преобладаващи шопски елементи и наподобяват на хората от Кюстендилско. Играят се характерните за Кюстендилско: „Тройче“, „Копче“, като хората са им дали други имена.
Разложки район
Разположен в долината на горното течение на р. Места, между Пирин планина и Родопите, а от север – Рила планина. В този район се среща такова кръстосване, че е трудно да се определи кое е шопско, тракийско, родопско или македонско.
Характерни хора за този район са: „Четворно“, „Петрунино“, „Неда вода наливала“ и други.
Гоцеделчевски район
Граничи на север с Разложкия район, на изток с Родопите, на запад с Пирин планина, а на юг – държавна граница със Сърбия. Тук хората са повлияни от хората на тракийците, родопчаните и гърците. Въпреки, че в този район има цели села с българи мохамедани, танците са се запазили от чуждо влияние.
Характерни хора за този район са: „Айдарово“, „Мари Ружо“, „Небета“
Петрички район
Граничи на запад с Огражден планина и границата с Република Северна Македония, на юг границата с Гърция, на север и изток в непосредствена близост до Санданския район.
Тук хората са с най-ярко подчертан Пирински характер.
Характерни хора за този район са: „Арап“, „Малишевско“, „Гинка“, „Испайче“, „Драма“, „Тежкото“
Сандански район
Граничи на север с Кресенското дефиле, на запад с Малешевската планина и границата с Република Северна Македония, а на изток с Пирин планина.
Най-често хората им са „водени“ и се придвижват в дясно по кръга.
Пренесено от бежанци от Западна Северна Македония е „Сирто“, което е с доста сложен строеж.
Характерни хора за този район са: „Малешевско хоро“, „Игра на двамина“, „Ширто“
