Стил и характер на танца

20 май 2019

Български народни танци от Тракия

               Тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Често те се играят в умерено темпо, което се среща главно в женските и смесените танци. В мъжките танци можем да забележим редуване на бързо с умерено темпо.

               Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Пружинката тук е на цяло ходило, като при жените е мека и плавна, а при мъжете по-кратка, особено в по-бързите хора. Акцентите в движенията са насочени предимно надолу, а когато срещнем такъв насочен нагоре, веднага следва акцент надолу към земята.

               В Тракия ръцете вземат много голямо участие в танца. Ръцете на тракийката са меки, плавни и освободени в китките. В някои танци се виждат заемки от битови трудови процеси – „месене на тесто“, „точене“, в други са организирани ритмично с движенията на краката. Ръцете на тракиеца излъчват сила и достойнство, той респектира със сложни пляскания. В много случаи те са освободени и ритмично се придвижват в различни посоки.

               В тракийската област се срещат „сключени“ хора, „водени“ хора и хора „на леса“. Типична за Тракия е разкъсаната форма – игра „по саме“ и „по двой“.

               Тракиецът се провиква при начало на ново движение, мелодия или фигура. Женското провикване е по сдържано.

               Ще разделим танците на две части:

                                               Западна Тракия

               Тази част на Тракия е по-малка от източната и част. Тя обхваща високите склонове на Средна Стара планина, на юг – стръмните разседни склонове на Родопите, на запад – Рила и Ихтиманска Средна гора, а на изток граничи с поречието на р. Стряма и р. Чепеларска.

               Поради миграциите на българи от Софийско и Западна Македония, са се смесили танцовите култури на тракийските, шопските и пиринските танци , в резултат на което, местните танци са с динамично изпълнение, което е характерно за шопските танци.

               Хората в Западна Тракия се играя повече на инструментален съпровод и по-малко на песен. Женските танци са с много приситвания и се отличават със своята сложност. Мъжките танци са сложни и темпераментни. Характерено за тази част на Тракия е, че тракиеца не „трополи“.

               В Западна Тракия се среща характерното хоро „Камишица“ – то е типичен пример за влиянието на пиринското население върху местното.

               Други характерни хора за тази част на Тракия са: „Седи Донка“, „Прала Начка“, „Главнишка копаница“, „Бучиниш“, „Ламба-ламба“.

                                                     Източна Тракия

               Източна Тракия на север граничи със Стара планина, на запад със Стряма и Чепеларската река, на юг с Родопите и Странджа, на изток с Черно море.

               За разлика от Западна Тракия, където са характерни „кривите“ хора, в тази част на Тракия преобладават „правите“ хора.  Хората са плавни и тържествени, като често се редуват бавното с вихреното изпълнение.

               Типичното мъжко танцово движение тук е „трополи“. То е характерно само за Тракия. Използва се за връзка между отделните движения. То е като движението „шопска“ в шопските танци. Движението „трополи“ се играе навсякъде в Източна Тракия. Мъжките танци имат съревнователен характер.

               Източнотракийските танци са построени в по-прости размери. Почечето са с размер 2/4 и 7/8.

Характерни хора за тази част на Тракия са: „Трите пъти“ , „Джиновската” (наричано още – „Боалийската, „Касъмската“), „Ръченицата“ (играна предимно на домашни празници и сватбени тържества), „Право тракийско“, „На Лазар“, „Тичано хоро“.

Коментарите са затворени.