Стил и характер на танца

20 май 2019

Български народни танци от  Странджа

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийска фолклорна област до Черно море, на север стига до Добруджа, на юг – границата с Турция.

Неделните и празничните хора са били най-приятната забава за стари и млади. Всички обреди при сватба са били придружавани от хора.

Типичен за Странджа е вокалният съпровод на хората.

Тук има строга йерархия за залавяне на хората, чието спазване е било следено от старите баби и дядовци. В началото на хорото са се залавяли мъжете, след тях жените, момите и ергените, наредени по възраст.

Когато „виели“ хорото, ту единия, ту другия „връх“ го завивал на охлюв, в центъра оставал гайдарят.

По своя строеж Странджанските хора не са сложни, но са разнообразни от към движения.

Характерни за Странджа са ръчениците, които се играят от заловени за ръце двойки, тройки и четворки, като участниците се провират през дъги, образувани от ръце.

Най-сложното в Странджанския край хоро е „Витото хоро“, наричано още „Чопраз“. Характерното за него е, че всички по-сложни фигури се изпълняват „завито“, „на охлюв“. Докато в завития, вътрешния край, центъра на „охлюва“ се играе темпераментно, в другия си почиват с леки движения. След това развиват и завиват „охлюва“ от другия му край. Последната му фигура „Чопраз“ дава името на хорото.

Други характерни хора за Странджа са: „Кротко хоро“, „Тропано хоро“, „Заешката“, „Чер пипер“, „Миляново хоро“ 

Коментарите са затворени.