Стил и характер на танца

20 май 2019

Български народни танци от Средна Западна България

Шопските народни танци се отличават със своето еднообразие и богатство на танцови движения, съчетани с още по-сложни ритми. Оригиналните хора и игри, бързата смяна на техните построения, форми и динамичните контрасти са силно въздействащи и впечатляващи.

Хората се отличават с чувството си за хумор, остротата на ума си и неспокойния дух. Този характер е неизменна част и от тукашния фолклор, който се различава коренно от всички други фолклорни области на България.

Шопският  танц е лек и пъргав, сякаш танцьорите не стъпват на земята. В същото време е сложен, динамичен, темпераментен и изисква координация на движенията на тялото през цялото време. Шопите танцуват леко приклекнали, като акцентите в танците са насочени надолу, към земята. В други моменти движенията са насочени нагоре. Този белег ни дава възможност да го отличим от другите фолклорни области. Пружинирането е характерен белег за шопската област.

Тук се срещат „сключени“ хора , „водени“ хора, хора „на леса“ , както и игри „по саме“ и „по двой“.

Характерът на шопския танц  е много специфичен. Свободата на отношението в семейството се пренася  и в смесените танци, които се характеризират със закачливо настроение и отношение между момци и девойки, както и в надиграване между тях.

В шопските танци има характерни провиквания. Както продължителното „и-и-и“, така и заканително „ха-а-а“ или нещо като ръмжене. Характерни за мъжкия танц, провикванията носят характер на мъжественост.

Шопската фолклорна област се дели на шест района:

Софийски район

Той е разположен на север до с. Лакатник, на юг до с. Железница, на запад до с. Алдомировци и на изток до с. Богданлия.

Женските хора се играят предимно на песен. Танцовите движения се изпълняват по-ниско, по-отчетливо, с типичното за софийските шопи „натрисане“. Мъжките хора се изпълняват на инстументален съпровод. Хората са изградени от много сложни танцови движения. Играят се с много лекота, пъргавина и отскокливост

Типичен белег, който отличава този район от другите в Средна Запада България е изпълнението на основното движение „Шопска“, което тук е по-едро, по-високо и подчертано, особено при мъжете.

Характерни за този район са „Петрунините“ хора, „Четворните“ хора, „воденото“ хоро – „За пояс“.

Брезнишко-пернишки район

Тук са разположени планините и възвишенията Люлин, Завалска планина, Вискяр, Стража, покрайнината Граово, котловината  Знеполе.

Танците се делят на няколко подрайона – Граово (Брезник и Перник), Знеполе (Трън), Мраката (Радомир)

Граово граничи с Трънско, Радомирско и Софийско. Танците тук са с ярко очертани и характерни белези, особено при мъжете. Пример затова са мъжките „Лесни“ – „Брезнишко“, „Вискярско“, „Дивотинско“ и др. Интересното тук са бавните части. Широки движения с кратки приситвания, кръгови движения на ходилата и колената с участие на тялото. Често се среща при тези „леси“, мъжете да танцуват на песен. Винаги след бавната част следва живо заиграване, което става все по-бързо и динамично. Поради тази причина тук, за разлика от другите области, се залавят само най-добрите танцьори, а не всички и само в началото и в края да бъдат майсторите.

За разлика от Софийско тук основното движение „Шопска“ се изпълнява по-ниско, дребно със специфично „засичане“ в краката, както от мъже, така и от жени.

Характерни хора за този район са: „Бера“, „Четворно“, „Йова“ и др.

               Трънско Знеполе граничи с Граово и Кюстендилско краище. Характерно за този район е, че хората са само смесени, а не се делят на мъжки и женски. На челото на хорото се залавя най-добрия танцьор, а на опашката – равностоен на него, но никога новак.

Тук хората са с опростени танцови движения и се играят предимно по кръга.  Когато музиката се забърза, опашката на хоро влиза на вътре и се връща в полукръга, без хорото да спира движението си.

Хората се играят спокойно, без натрисане. Трънчанинът много повече е обичал песента за съпровод на танците, отколкото инструменталния такъв.

Характерни хора за този район са: „Брала, Ленка“, „Ситната“, „Топуш“ и др.

Кюстендилски район

Граничи на север със Знеполе, Граово, Радомирско, на изток със Самоков, на юг с Пиринската област и на запад със Сърбия и Македония.

Тук за разлика от Знеполе се наблюдават разнообразни движения и форми.

Женските хора се изпълняват или на песен в умерено темпо или на инструментален съпровод, където темпото може да бъде по-бързо. Ниски стъпки и много малки пружинки са движенията тук, като по този начин се получава характерното Кюстендилско „натрисане“.

Мъжките хора и игри се изпълняват на инструментален съпровод в умерено до бързо темпо. Движенията са ниски и разки. Основното движение „Шопска“ се изпълнява с малки пружинки, за разлика от едрото и подчертано в Софийско или ситното със засичане в Граово.

Кюстендилските хора са „водени“ и „на леса“. Опашката „върти“ края на хорото, понякога дори по-активно от челото.

Характерни хора за този район са: „Цоне, мило чедо“, „Кюстендилска ръченица“, „Ситно мъжко“, „Тройче“, „Копче“

Годечки район

Граничи на изток със с. Губеш, на запад с държавната граница със Сърбия, на север със с. Бърля и на юг със с. Драготинци

Хората тук са плавни и широки, предимно „водени“, „скъсани“, по-рядко „на леса“. Хората са главно смесени и всеки може да се залови за когото пожелае. В някои хора танцовите движения са плавни и широки, в други по-скокливи и сложни.

Особено обичано и популярно хоро е „Йове“. Играе се на песен, текстът, на която се среща в различни варианти.

Характерни хора за този район са: „За пояс“, „Дилмано, Дилберо“, „Петрунино“

Самоковски район

Граничи със Софийско, Кюстендилско и Ихтиманско. Намира се в полите на северозападна Рила.

Типични за Самоковско са женските и смесените хора на песен, като всеки се залавя до когото пожелае. На места мъжете са били в началото или в края на хорото, а жените – в средата. При други залавянето е било „шарено“, тоест мъж-жена, мъж-жена … Такива са „водените“ хора.

Характерно за самоковските хора в размер 11/16 с трети дълъг дял е виенето на хорото, а когато е навито, то се люлее и придвижва, без да се получава накъсване. При такова разиграване, хорото се мести по целия мегдан, като нещо цяло и компактно.  Най-често тези хора се наричат „Крива“, „Кривото“ или носят името на песента, на която се играят.

Играта на шопите от Самоков е близка до начина на танцуване на Софийските шопи.

Характерни хора от този район са: „Иле-Иле“, „Шиткано“, „Купила ми мама шарени чорапи“, „Сечим, сечим, Сечинак“.

Ихтимански район

            Наричан е още „шопско Средногорие (Ихтиманска Средна гора)

Граничи със Софийско и Самоковско, на изток с р. Тополница, на север с Мургаш и Етрополската планина и на юг с Еледжик планина.

Този район се явява преход между Шоплука и Тракия. В танците тук се чувства влиянието на тези две големи области.

Тук жените играят леко, без тресене на раменете и предимно на песен. Мъжете играят „лудо“, без навеждане на снагата.

В някои села са се играели бавни, „ходени“ хора. Съществуват и скокливи и буйни хора, но не достигат бързината на шопските, такива. Тук се играе със ситни, близки стъпки, с малко отделяне на крака от земята и често „сгъстяване на хората“.

В този район са много популярни хората в размер 11/16. Най-често народът ги нарича „Криви“. Играят се на песен и инструментален съпровод.

Характерни за този район хора са: „Засрещнатата“ – сватбена игра по двойки – „Пайдушко“, „Каймишица“, „Иле-Иле“, „Ихтиманска копаница“, „Ламба“, „Бучиниш“.

Коментарите са затворени.