Стил и характер на танца

20 май 2019

Български народни танци от Североизточна България

Добруджа

Добруджанската фолклорна област граничи на север и северозапад с р. Дунав, на изток достига до Черно море, на юг до Лудогорието, приблизително до линията южно от Силистра до устието на р. Бетова в Черно море.

               Добруджанските танци се характеризират с освободено тяло и свободни и раздвижени ръце и рамене. Особено важно е да споменем, че добруджанецът танцува приклекнал или приседнал, „залепен“ за земята, с наклонен назад корпус и с широко отворени гърди. Акцентите на движенията са насочени надолу, към земята. Ръцете в тази фолклорна област заемат особено важно място в танца. Те са със специфична пластична линия, с голяма амплитуда и наситени с много сила. Добруджанските ръце са меки, плавни и освободени от напрежение в лактите. Характерно за тази област е и сериозното участие на тялото и раменете в танца.

               Външната форма на хората в Добруджа са сключени, водени, и хора „на леса“. Среща се и разкъсана форма „по саме“ или „по двой“. Ярък пример за игра „по саме“ е известният „ръченик“. Характерно за него е това, че участниците играят едни и същи движения, но не се залавят помежду си. В „Добруджанския ръченик“ се изразяват моменти от трудовия живот, като носене на чувал, връзване на снопи, навиване на навоите и др. 

               Провикванията в Добруджанската фолклорна област се различават значително от другите области. Наред с женското „Лю-лю-лю-лю“ и „Ли-ли-ли-ли-лю“, ще чуем и мъжкото „Ай-ди-ди“, „А-тъй-тъй“ и други.

               Характерни хора за тази област са: „Данец“, „Опас“, „Ръка“, „Ръченик“, „Изхвърли кондак“, „Сборенка“, „Заешката“

Коментарите са затворени.