Стил и характер на танца

23 май 2019

Български народни танци от Северозападна и Средна северна България

Северняшката фолклорна област граничи на изток с Черно море, на запад с бившата Югославска граница, на север с р. Дунав и на юг със Стара планина.

Танците на така наречените „балканци“ и „полянци“ се различават от другите фолклорни области. Широтата на полето е оказало влияние не само върху широките движения в краката, но и в волното люлеене на ръцете.

Танците на Средна северна България можем да разглеждаме като:

  • Танци на равнината, които можем да наречем „Мизийски“– изпълняват се волно, широко и вихрено
  • Танци от Предбалкана и Балкана – изпълняват се по на място, с по-разнообразни и сложни движения.

Северняшките танци най-често са смесени, а подреждането на играещите най-често е мъж-жена, мъж-жена.

Формата на хората е кръг и полукръг. Хората се вият на дясно, но в тази област се срещат и хора, които се движат на ляво.

Най-често използваният хват е за длани, като ръцете се люлеят свободно напред и назад.

Мъжката игра се характеризира с клякания със събрани колена, като танцуващият изхвърля ритмично ту единия, ту другия крак. Характерни са и завъртанията в клекнало положения. Жените играят сдържано и кипро, но не сковано.

Северняшките хора са бързи и буйни с разнообразни музикални размери.

Както в цяла България, така и в Северна България през повечето време танцовите фрази не синхронизират с музикалните. При това положение се получава един периодичен синхрон, който отличава нашите танци от танците на другите народи.

Най-характерни хора за тази област са: „Ситно влашко“, „Пайдушко“, „Дайчово“, „Шира“, „Елено моме“, „Свищовско“, „Деньовата“, „Лявата“ и други.

Коментарите са затворени.