Стил и характер на танца

20 май 2019

Български народни танци от Родопи

               Родопската фолклорна област обхваща планина Родопи, на запад граничи с Пиринска, на север с Тракийска фолклорна област, на юг с границата ни с Гърция, на изток границата с Турция.

               В тази фолклорна област особено силно влияние върху фолклора оказват климатичните условия. Суровият планински климат принуждава местното население да носи повече и по-дебели дрехи. Това се отразява силно върху танците на родопчаните. Те не са толкова разнообразни от към движения и темпоритъм, както другите фолклорни области.

               Друг сериозен фактор за местния фолклор е насилственото помохамеданчване. Забранявало се е на българското население, изповядващо исляма, да изпълнява народни танци. Въпреки това местното население е успяло да съхрани българските традиции.

               Родопчанинът танцува широко, с леко отворени крака. В хората често се наблюдават клякания, като се срещат, такива, само на тежестта на единия крак. Женската игра е много сдържана, премерена и обрана. Родопчанката стъпва на цяло ходило, като хората предимно са умерени и бавни.

               В родопската област се срещат „сключени хора“, „водени хора“, по-рядко се срещат хора „на леса“. Хората са се играели предимно разделени. Или мъжки или женски. Когато хората са били смесени са се залавяли посредством кърпа.

               Характерни хора за тази област са: „Сворнато“, „Момчиловско“, „Доспатско“, „Право родопско“.

Коментарите са затворени.