Особености на народнопесенния диалект

17 май 2019

Музикалният фолклор на Тракия

Тракийската фолклорна област се простира на юг от Средна и Източна Стара планина до Черно море и южните ни политически граници. Като географска територия тя опира на юг до Мраморно и Бяло море, а на запад до река Места. Родопският масив и Странджанският край се включват в тези граници, но по етнически състав, бит и духовна култура на населението се отделят като самостоятелни етнографски и фолклорни области.

Народните песни заемат голям дял сред разновидния и богат музикален фолклор на Тракия. Пеят се на сватба и на трапеза, на хоро и на седянка, на полето и под домашния покрив. Народната песен е съчетание от два компонента, еднакво важни и взаимно допълващи се – мелодия и текст. Няма народна песен без думи, нито поезията без мелодия е песен.

За Тракийската музикалнофолклорна област е типично голямото жанрово разнообразие на народните песни. Прави впечатление богатството на обредния цикъл, запазен в голяма част от селищата на Тракия. Коледните мелодии са обединени в голяма група с разнообразна метроритмика, специфична интонационна линия и многобройни припеви.Песните, свързани с коледуването са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна с отривиста мелодика, винаги в темпо “giusto”, с чести низходящи и възходящи скокове на кварти или квинти.

Липсата на метрично разнообразие в песните, тракийците компенсират с богата орнаментика, която намираме най-вече в бавните песни на седянка и на трапеза, на жътва ина сватба. Орнаментирането на една мелодия зависи до голяма степен от гласовете и творческите възможности на певеца. Добрите певци украсяват и най-простите хороводни мелодии, като някои тонови трайности разнообразяват ритмичното с раздробявания – равни или точкувани стойности, триоли, квинтоли и пр.

Тракийската народна песен е бедна откъм неравноделни размери. В районите със запазени традиции, местни песенни образци се срещат в 2 типа песни – в 2/4 размер (хороводни и обредни) и бавни без размер (безмензурни) песни на трапеза и седянка. Много от втория тип песни – безмензурните, се превръщат в шедьоври на българския песенен фолклор с изящната си лирика, надиплена и богато орнаментирана мелодика и нежно-матова звучност. В отделни райони на Тракийската фолклорна област наред с хороводните песни в 2/4 размер се явява ръченицата.

Странджа

Странджанският край заема югоизточния ъгъл на обширната Тракийска област и в много отношения – историческо, демографско, етнографско и музикалнофолклорно, има общи черти с цяла Тракия. Но същевременно има наличие на известни отлики от общия тракийски бит и фолклор, които обособяват странджанския музикален фолклор в отделен музикалнофолклорен диалект.

Странджа със своята трудна проходимост и затвореност в миналото е запазила за по-дълго време традиционните форми на своя бит и фолклор. До преди 25-30 години бяха живи хората и песните, Филекът и Еньовата була. Дори нестинарският обичай, вече  в пълен разрив със съвременния мироглед на българина, тогава даваше последните зрелища на тази похристиянчена огнена мистерия.

Странджанското население е запазило хубави ценни образци от хороводни и обичайни, жътварски и седенкарски песни и свирни на събор ина трапеза. Интересни цикли представляват песните на филек и на сватба, седенкарските и хороводните.

Антифонното пеене е широко застъпено в българската народнопесенна практика. В Странджанско посменното изпълнение на хороводни песни от две групи певици има една отличителна особеност. Когато първата пееща група допява своята строфа, при последните една или две срички към нея се присъединява втората група и продължава с повторение на същата строфа. Втората група встъпва или в унисон с първата, или на друг, по-висок тон (на кварта или квинта от тониката), който съвпада с началния тон на мелодията или е в близост до него. В такъв случай се получава двуглас само в последния такт на песента.  Това явление не е изолирано. То е еднаутвърдена и широко разпространена практика тук.

Двугласното застъпване при антифонното пеене на странджанските хороводни песни е напълно самобитно локално явление и не се среща другаде в България. За съжаление то е останало като механично съчетание, без да доведе до двугласно развитие на местните песни.

В странджанските песни се долавя интонационна близост с родопските, главно по някой характерни пентатонични ладови основи и мелодични ходове. Но в Странджа на лицеса и другифактори – рупските славяни в Странджа много по-рано са възприели християнството и тук религиозното влияние ще да е било силно. Затова в странджанските народни песни звучат интонации, несвойствени нито за родопските, нито за тракийските народни песни.

Тук има метроритмични явления, чужди или слабо проявени в Тракия и Родопа. Например, мелодии в осемвременен метрум с втори и трети удължен дял. Никъде другаде не сме отбелязали комбинации от тринадесетвременен и осемвременен такт, които се срещатмакар и все по-рядно в песните на филек.

Средногорие

Областта Средногорие се състои от три дяла: Същинска Средна гора, Ихтиманска Средна гора и Сърнена гора. Средногорският народнопесенен стил се обособява в Същинската средна гора, включваща Панагюрската околия, Копривщица, Златица и Пирдопските села под Балкана.

Музикалният фолклор на Средногорието е твърде разнообразен. В западните му райони обилно се срещат преходни форми между шопския и средногорския стил. На север и на изток от Панагюрище се проявява оригиналният средногорски народнопесенен диалект с неговите отличителни черти: абсолютно едногласие, преобладаващи двувременен и единадесетвременен метрум, бавни песни с плавна мелодия без богат орнамент.

В село Попинци, Панагюрско, играят едно хоро, наречено според началните думи на песента „Прала Начка“, което в селото се сочи за оригинална местна проява. Мелодията е в размер 7/16 с първи удължен дял.

Средногорието се явява преходна музикалнофолклорна област между ярко обособените музикални диалекти на Средна Западна България, Тракия и Средна Северна България.

Коментарите са затворени.