Особености на народнопесенния диалект

17 май 2019

Музикалният фолклор на Средна Западна България

Средна Западна България се простира на юг от Стара планина, на запад до българоюгославската граница, на юг опира до Пиринския край, на югоизток се огражда от Рила, а на изток границата и върви по западните Ихтимански възвишения и като пресича Елинпелинското поле между селищата Нови хан, Елин Пелин, Столник, Желява, стига до Мургаш. Освен административно, областта се дели още и на Шоплук, Граово и Западни покрайнини.

Старата народнопесенна традиция на Шопската област в основата си включва многообразие от видове и форми, срещащи се в цялата страна – календарно-земеделски, семейно-битови, обредни, епически и др. В миналото голямо място са заемали хороводните песни, а до днес живеят най-много жътварските и седенкарските.

Народното двугласно пеене е разпространено в цяла Югозападна България: Пиринския край , Средна Западна България в Ихтиманския край чак до Пазарджишко. Двугласното пеене тук е много стара традиция. Характеризира се накратко като мелодия, придружена от лежащ втори глас, който придружава понякога на секунда надолу и нагоре. Вторият глас се задържа обикновено върху тониката на лада.  Двугласните песни обикновено се  изпълняват от три певици: една пее мелодията или първи глас и две придружават с втория глас. В Софийско и Самоковско втория глас се пее от три, дори четири певици. Пеят предимно жените.

Изпълнителският песенен стил в Средна Западна България се отличава с напрегнато и отривисто пеене. Напевността тук отстъпва пред речитативното начало не само при епическите речитативи, но преобладава като певчески стил и при хороводни, обичайни дори и при седенкарски песни.

При някои жетварски двугласни песни първият глас изпълнява оригинален орнамент, наречен „тресене“, чрез раздробяване на една по-голяма нотна трайност на по-малки нотни трайности с участието на гърлото. Поради кратката форма, тесният тонов обем, еднообразното мелодично развитие, спецификата на вертикалната организация по отношение остротата на звучността, двугласните песни от шопския край се отличават с известен примитивизъм.

В метрично отношение в Средна Западна България се наблюдава подчертано многообразие – срещат се 2/4, 3/4, 5/16, 7/16, 9/16, 11/16, 12/16, 13/16 и др. размери.

Ихтиманска Средна гора

Ихтиманска Средна гора се нарича западният дял на Средногорието. Областта е очертана на запад от Лозенската планина и Черни рид, на изток от р. Тополница, на юг от горното течение на р. Марица и на север от Елинпелинското поле.

Поради средищното си местоположение между Средна Западна България и Средногорие, Ихтиманската Средна гора се явява преходна зона между тях.  Благодарение на това се създава един своеобразен местен музикалнофолклорен стил с качества на отделен народнопесенен фолклор.

Тук намираме песенни образци, които издават определено шопско влияние. То се изразява главно в двугласното народно пеене. Намираме народни песни на жътва, на седянка, на празнична трапеза и на хоро, на сватба и др.

Характерно за много жътварски и седенкарски песни е своеобразното орнаментиране на продължително задържаните тонове, чрез така нареченото „тресене“. В Ихтиманско обаче,       „тресенето“ има характер на хълцане. 

Изобилстват мелодии в различни равноделни и неравноделни размери.  Хороводната песен „Седи Донка на дюкянче“, която дава наименованието и на съответното хоро е  единствена по рода си и то само в района на Ихтиманска Средна гора.

Коментарите са затворени.