Особености на народнопесенния диалект

17 май 2019

Музикалният фолклор на Североизточна и Средна Северна България

Географското местоположение на Средна Северна и Североизточна България като обособена музикалнофолклорна област се определя от територията на Дунавската равнина на юг от р. Дунав, на изток от р. Вит, до североизточната граница с Добруджа по линията Тутракан – Балчик и Черно море и от северните склонове на Стара планина.

Може да се обобщи, че в източната половина на Северна България, както и в Добруджа, населението представя общност, съставена от три групи – силно оредяло место население около Русе, Шумен, Търговище и Търново – „полянци“, „капанци“ – около Разградско и Поповско, и „елийци“ – между Русе и Силистра. Следват „балканджиите“, слезли от Стара планина по произход мизийци и третата група – тракийци, бежанци от Източна Тракия.

В Североизточна и Средна Северна България са налице всички видове песни, познати в другите области и най-вече в източната половина на страната. Подчертано е изобилието на коледарски и хороводни песни.

В цялата област преобладава едногласният начин на изпълнение на народните песни. Двуглас се среща само на отделни места в някои селища до Омуртаг, в които живеят преселници от Западните покрайнини и до Нови Пазар с преселено население от Свогенско, Софийско. С миграцията на население от Средна Западна в Североизточна България се е пренесла и спецификата на шопското двугласно пеене, което обаче остава изолирано явление.

Особено характерно за музикалнофолклорния стил на разглежданата област е господствуващото положение на двувременния размер. Неравноделните размери също имат приложение предимно в някои от обредните и хороводните песни, но техният процент решително намалява с отклонението в източна посока.

Безмензурните мелодии по подобие на тракийските песни разкриват богатство на интонационната линия, структурно изграждане в рамките на по-разширена строфа, ярка орнаментика като резултат от влияние на местната традиция и импровизационно майсторство.
Ладовата организация на песните се постига предимно върху основата на диатониката – дорийският, йонийският и фригийският тетрахорд, еолииският лад, който намалява на изток, и дорийският лад, който показва чувствително увеличение в Североизточна България. Хроматичният тонов род е представен предимно с най-типичната разновидност за българския музикален фолклор с увеличена секунда между 2-3 степен на звукореда.

Коментарите са затворени.