Особености на народнопесенния диалект

17 май 2019

Музикалният фолклор на Родопската област

Населението на селищата предимно в Средните Родопи, около Смолян – Мадан, Златоград, Ардино, Девин, Доспат и на юг от Асеновград се явява носител на монолитна народнопесенна култура, в която ярко се откроява неговата етническа обособеност. Тази област е една от най-добре изследваните в музикалнофолклорно отношение.

Родопският музикален фолклор се отличава значително от този на обкръжаващите го области. Редица обстоятелства от георграфско, демографско и историческо естество са спомогнали да се обособи един хомогенен народнопесенен стил, който обхваща целия Среднородопски масив. Налагането на ислямската религия върху значителна част от населението, която ограничава индивидуалните и обществени прояви особено на жените, е способствала духовната култура на родопчанина да остане за дълго неповлияна от странични въздействия. Благодарение на голямата музикално- поетична надареност на родопчанина, тук, се е родила песента, като главен израз на артистичната им природа. Създадени и запазени до днес са много песни с изключителна поетична и музикална ценност.

За разлика от другите области на България, където носителки на песните са предимно жените, а мъжете по-често свирят на различни инструменти, родопските мъже пеят много. На сватба, на трапеза, на сбор, където жената мохамеданка изобщо няма достъп, пеят мъже. По силата на религиозната забрана мохамеданите не свирят и на гайда – най-характерния за областта инструмент.

Поради липсата на каквито и да било обществени и културни прояви, родопското девойче е получавало песните от майка си и от баба си, точно заради това  народнопесенната традиция се е предавала и запазвала непрекъснато.  Единственото колективно общуване между жени и девойки е било на седянката, това е и причината да преобладават седенкарски песни.

Сред християнското родопско население функцията на народните песни е по- разнообразна и диференцирана. Сравнително по-свободният начин на живот и общуването чрез някои културни прояви са се отразили неблагоприятно върху количеството и стила на песните: много стари песни са изоставени и забравени или претърпели някакви промени и развитие, докато у мохамеданите песента е съхранила повече старинни черти и изразни средства както по отношение на поетичния, така и на музикалния език.

Родопският песенен фолклор се характеризира с някои особености, които го обособяват в напълно самостоятелен народнопесенен диалект. Преди всичко прави впечатление стиловото единство на песните, основано върху най-съществените музикалноформални белези: метрика и ритмика, ладове и мелодични стереотипи, структура на мелодията и поетичния текст. В кратките текстове (рядко, повече от двадесет стиха) народният творец успява да изрази душевните трепети на една изключително емоционална човешка природа, лишена от обществена изява и затворена във високопланинските села, откъсната от останалия свят. Бивайки ограничавана песента е трябвало да звучи приглушено: родопската певица не отпуска волно гласа си, тя го контролира и пее почти фалцетно във висок регистър. Сравнително тихото пеене създава условия за естествена носова постановка на гласа. Родопските мъже имат свой отличителен стил на пеене и песните им са достигнали до значително развитие в мелодично, ритмично и орнаментално отношение.

Родопските песни се пеят най-много на седянка (на меджо).  Седенкарските песни обхващат около две трети от песенния фонд на областта. Трапезните песни в много отношения приличат на седенкарските – често се пеят както на седянка, така и на трапеза.

В родопския народнопесенен материал безмензурните песни преобладават – те са повече от всички мензурни мелодии взети заедно. Ръченичният ритъм е малко познат.

Двугласното пеене в село Неделино

Сред едногласната народна песенност в Източните Родопи се откроява двугласен остров – селото Неделино, Маданско, заедно с ограждащите го махали. По своя строеж неделинският двуглас напомня на песните с раздвижен втори глас от източните покрайнини на Пиринския край и Велинградско. От там идва и предположението за преселничество на това население от Разлошко и Велинградско.

Тук пеят по двойки – едната певица „води“, а другата „следи“. Изпълнението е антифонно от две двойки – два „чифта“ със застъпване. По движение на втория глас, двугласното пеене в Неделино прилича на това във Велинградско. Но отличието се състои в това, че вторият глас тук се изгражда само от два тона – първа и четвърта степен. Понякога двата гласа правят успоредни, квартови, възходящи скокове в секундови съзвучия, при което се получава кръстосване на гласовете – втория глас звучи над първия.

Особен интерес представлява пеенето на „галене“. Отделни групи пеят различни местни двугласни песни, като еднаква е само височината на тониката. Интересното и неповторимо в това пеене „на галене“ е, че то е своеобразен разговор – диалог между пееща девойка, придружавана от нейната другарка за втория глас, и момък, който иска да разговаря с нея. Девойката пее или подходяща по съдържание песен, с която изказва своите чувства, или в момента импровизира текст отправен към него.

Цялостната характеристика на родопската народна песен – нейното поначало лирично поетично съдържание, стихови размери, общност на песенния репертоар на двете верски групировки, остатъци от християнски елементи в песните на бившите мохамедани и особено мелодичното устройство на песните , показват единство на родопския музикален фолклор независимо към коя религия принадлежат неговите интерпретатори.

Коментарите са затворени.