Особености на народнопесенния диалект

17 май 2019

Музикалният фолклор на Пиринския край

Пиринската музикалнофолклорна област е втората по големина в Югоизточна България. Границите на областта очертават територията на бившия Благоевградски окръг – на север – Шоплука, на запад и на юг – част от държавните граници, на изток – Родопите, на североизток – Велинградската област.

Много видни фолклористи (напр. А  Букорещлиев, Н.  Кауфман и др.) са изследвали този  фолклор. Благодарение на техните проучвания, ние днес можем да определим, че двугласното пеене като музикално изразно средство представлява една от главните стилови особености на народното пеене в този край. Двугласните песни се пеят най-малко от три певици, като една изпълнява първия глас, а две (понякога три или четири) пеят втория. Първият глас се пее винаги само от една певица. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. При изпълнение на двугласни песни първият глас обикновено запява сам, а пеещите втори глас се присъединяват след две-три срички. Някои от мелодиите се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа).  В Пиринския край пеят открито и широко за разлика от отривистото пеене в Шоплука.  Липсват богато орнаментираните бавни песни, каквито можем да срещнем в Тракия, Родопа или Шоплука.

Най-често народните песни в Пирин се изпълняват от жени, а мъжете  проявяват своя певчески талант предимно на трапеза, сватба или другаде, в своя мъжка среда. Случва се на седянка или на трапеза мъже и жени да запеят заедно по тройки, като изпълнението на мъжете звучи октава по ниско. Понякога се среща жена да „издига“ първи глас, а мъже да бурдонират или мъж да пее мелодията, а жени и мъже заедно да пригласят втори глас.  В някой селища, като в селата Брезница и Корница, Гоцеделчевско, гр. Банско и на места в Санданско мъжете – не само стари, но и младежи също пеят двугласни песни. Въз основа на тази традиция градовете Банско и Сандански, например, се славят с чудесни мъжки певчески групи с репертоар от характерни местни песни. 

По своето място в живота или по функция, народните песни са свързани с всекидневния труд, обичайте и празниците на народа. Срещат се, трапезни, хороводни, жътварски, сватбени, лазарски, седенкарски. Седенкарските песни се пеят най-много. Различни по поетичо съдържание – юнашки, любовни, хумористични, хайдушки, те имат и съответно разнообразни мелодии – строго ритмични и безмензурни, едногласни и двугласни и др.

Специфично за мелодиката на пиринските песни са провикванията. Те имат различно естество: обикновено се издигат над мелодичната линия на определена или неопределена височина след заключителния тон на песента. Като цяло творческата фантазия на народа от Пиринския край се извява по-силно по отношение на мелодиите, отколкото в текста на песните.

Велинградско

Велинградският край се простира в Западните Родопи по течението на Чепинската река и обхваща селищата на Чепинската котловина. Като заема средищно местоположение между Пиринския край, Родопите и Пазарджишко, музикалнофолклорната практика на тази област се развива под това тристранно въздействие и се явява преходна между западните и източните народнопесенни стилове.

И тук има песни на хоро и на седянка, на сватба и на трапеза, на жътва и пр. Трябва да се отбележи, обаче, пълното отсъствие на коледарски и лазарски песни.

Във Велинградско намираме голямо разнообразие от метроритмични форми. Двуосновните двугласни песни, които отбелязахме в Пиринския край присъстват и тук. Народните песни от махалите на Якоруда и Бабяк (Разложко) и на Цветино и Лютово (Велинградско) осъществяват връзката между пиринския и тукашния народнопесенен стил. От друга страна самата Велинградскаобласт с едногласните си песни и някои  мелодични ходове (свойствени на родопскиястил) се явява преходна  между западнобългарските диафонични и родопските и тракийски едногласни музикалнофолклорни области.

Коментарите са затворени.