Характерни инструменти

17 май 2019

               В пиринския край на музикални инструменти свирят главно мъжете. Широко разпространение имат тамбурата и гайдата. Често се среща овчарската свирка – „сворче“, на която често свирят млади момчета. По-рядко се среща кавалът. Тъпънът се среща повсеместно и често се използва за съпровод на пиринските хора.

Тамбура – разпространена в цяла Югозападна България. Срещат се тамбури от всякакъв вид с различна конструкция и строй.

Тя е народен струнен дрънков инструмент. Пренесена от Близкия Изток. Има форма на разрязана круша. Тя е с удължена шийка, която завършва с главичка. На главичката са наредени ключовете. Те могат да бъдат 8, 6, 4, 2 и т. н. Тамбурата се състои от тяло, шийка, главичка, ключове, гриф, позиции, резонаторна тръба, магаренце, струнник, струни, ориентировъчни знаци, резонаторен отвор, шнур. Тялото се изработва от явор, череша, орех и др. Шийката е дълга около eдин път и половина от корпуса. Изработва се от твърдо, устойчиво дърво, което не се поддава на огъване. Ключовете са монтирани в главичките. Служат за закрепване и настройване. Грифът се изработва от твърдо дърво и е залепен за шийката. Позициите са до 26 на брой. Те са врязани в грифа и са наредени хроматично. Прагчето е направено от целуит. То е в началото на грифа до главата. По него има гнезда, в които лежат струните. Резонаторната дъска се изработва от смърч. Върху нея се намира звуков отвор с диаметър 4-5 сантиметра. Магаренцето е поставено в долния край на резонаторната дърска на около 10-15 см от отвора. Струнникът е закрепен  за долния край на корпуса. Изработен е от метал. Пробити са дупки, за които се закрепват струните. Струните са от стоманена тел с различна дебелина. Има два вида струни – томастик и пъстърма. Ориентировъчните знаци служат за определяне местата на квартата, квинтата и октавата. Тоновият обем на тамбурата е от „ре“ на II октава до „фа“ на III октава. Настройва се на „ми“, „си“, „сол“, „ре“.

Гайда – всеки гайдар е настройвал гайдата по свое усмотрение. Гайдата притежава ясен, не много силен звук и до голяма степен е пригодена за съпровод на песни, като понякога са пеели и самите гайдари. Често с гайда са съпровождали песни на трапеза, а неотменимо е присъствието ѝ на сватбеното тържество. При повечето семейни и обществени прояви гайдата е била основен инструмент. Като правило в Пиринския край гайдата не се комбинира с други инструменти, но понякога е била придружена от дайрета и от малък тъпан.

Спада към инструментите с единичен език. Има турско-арабски произход. Тя е един от най-старите инструменти в България. Състои се от гайдуница, ручило, духало, главини и мех.  Гайдуницата е най-важната част от гайдата. Представлява свирка с 8 пръстови дупки. Едната е отдолу. Чрез тях се произвеждат тоновете. Най-горният от предните отвори се запушва с перо от птица и се нарича „мърморка“, „мърмарец“ и др. От нея до голяма степен зависи тембърът на гайдата. На горния ѝ край се намира пискуна. Пръстите се нареждат на гайдуницата по следния начин: лявата ръка е отгоре, а дясната отдолу с 4 пръста. Ручилото е значително по-дълго от гайдуницата. Състои се от три части, които са свързани посредством по-тънки шийки. Няма пръстови дупки и има само един бурдонирал тон. Той придава на гайдата специфична звучност. Мехът служи за резервоар на въздуха. Натиска се с лявата мишница и така въздухът се изтласква към отворите на гадуницата и ручилото. В зависимост от височината на основния тон на гайдуницата, гайдите се делят на два вида „каба“ (ниска) и „джура“ (висока). Ниските гайди са „си“, „си бемол“ и „ре“. А най-употребяваните високи са „сол“. Силата на въздуха се регулира от лакътя и устата, която вкарва въздуха в меха през духалото.  Звукът на гайдата е силен и звучен. На нея се свири обикновено солово или със съпровод на тъпан. Свирят се бавни и хороводни, съпровождащи танца мелодии. Каба гайдата е с по-голям мех (от коза). На гдайдуницата дупките са ѝ на по-голямо разстояние и на неравно такова.  „Си бемол“ гайда – при всички затворени „ла“, „си“, „до“, „ре“, „ми“, „фа“ се взимат с мърморката.

Гъдулка – тук я наричат „кемене“. Заедно с гайдата и тамбурата, гъдулката е много подходяща за съпровод на пиринските двугласни песни. Най-добрите гъдулари изпълнявали самостоятелно и хороводни мелодии.

Тя е стар славянски инструмент. Има триструнни и четириструнни гъдулки, като първите са по-разпространени. Изработва се от черница, орех, явор. Състои се от тяло, шийка, главичка. Тялото се изработва от цяло дърво, което се дълбае. То има крушовидна форма. Ключовете служат за настройване на струните. На резонаторната дъска има два отвора, от които се произвежда звукът. Магаренцето служи за повдигане на струните.  Струнникът се изработва от кост. Фикс-машинките служат за по-бързо настройване. Струните са се правили от кожа, но сега вече са от стомана. Звукът се извлича с лък. Изработва се от твърдо дърво. Съставен е от жабка, винтче, косми и др. Космите са изкуствени и естествени. За да се извлече звук те трябва да се натъркат с колофон. Настройват се: „ла“, „ми“, „ла“/ „сол“, „ре“, „сол“. Тоновият обем е от „ла“ на II октава до „ми“ на II октава. На „ла“ струна се свири с нокът. Пецикато – звукът не става само с дърпане на лъка, а и с пецикато. Мелодиите, изпълнявани на гъдулка, са хороводни – бързи, и бавни – в духа на бавната народната песен. Гъдулката е любим народен инструмент.

Кавал – споменава се често в народните песни. Свързва се главно с овчарството. Тук се срещат така наречените чифт кавали – едноставни тънкостенни инструменти изработвани в Гоцеделчевско. Тези кавали имат мек, сравнително тих звук. Използва се предимно ниският им регистър. Те често съпровождат певците и са удобни за изпълнение на едногласни и двугласни мелодии и песни. Характерния тракийски кавал не е известен в тази област.

Зурна – среща се в целия Пирински край, без Благоевградско. Тя е дълбоко вкоренена в музикалния бит на населението. От някои народни песни се вижда, че този инструмент се е използвал преди османското нашествие по сватбени тържества. В Пиринския край се срещат три основни типа зурни – къси в Гоцеделчевско, средни – в Разложко, и дълги – в Петричко и Санданско. Много често зурнаджиите и тъпанджиите съпровождат играта на пиринци, като се срещат различни комбинации – една зурна и един тъпан, две зурни в унисон и два тъпана или две зурни и един тъпан.

               Тя е инструмент с двойно езиче. Има археологически находки в Египет, които свидетелстват за съществуването на зурната още в дълбока древност. На Балканите тя е пренесена от Арабския свят. По устройство тя представлява конусовидна тръба с фуниевидно разширение. Конусовидната тръба се изработва от дрян, бук, слива, череша. Горната, по-тясна част е с широчина от 20-30 мм, а долната се разширява до 100-120 мм. Тръбата е дълга от 30-62 сантиметра. Има 7 грифови отвора на лицевата и един на задната страна. На фуниевидната част има от 4-6 отвора, които за винаги отворени. Настройка –  съставена е от дървена цилиндрична тръба с тънка съединителна шийка, която служи за вмъкването ѝ в горната част на тръбата. Стройка (писка) – малка цилиндрична тръбичка от камъш , дълга 10-12 милиметра. Свита в единия си край, за да се образува двойна пастинка, а другият край остава цилиндричен. Стройката е вмъкната в друга метална тръбичка (калемче). Тя е дълга 5-6 сантиметра. На тази тръбичка е надянато кръгло дискче, то служи за опора на устните. Най-често се среща зурна с дължина на тръбата 50-55 см., наречена „македонска“.  Тези зурни, с по-малка дължина звучат остро, пискливо. Устната кухина играе ролята на резервоар. Езикът не се използва за артикулация. Този начин предлага непрекъсната звучност. Бузите са издути. Продължителното задържане на въздух под налягане в белите дробове води до нахлуване на кръв в главата и до зачервяване. В зависимост от дължината тя има четири тона –  „до“, „ми“, „сол“ и „ла“.  Тъй като тонът е остър зурната се използва за свирене на открито, обикновено с тъпан.

Ударни инструменти – заемат съществено място в бита на пиринското население. Използваните в народната музикална практика инструменти са два вида: с една кожа (дайре) и с две кожи (голям и малък тъпан). Тарамбуката е чужда на традиционния народен музикален инструментариум. Голямото дайре се среща в Разложко и Гоцеделчевско. То съпровожда главно гайдите и по-рядко други инструменти. Майсторите на дайрето създават метроритмична основа на изпълняваната музика и освен това я обогатяват с разнообразни ритмични импровизации. Малкият тъпан се среща само в с. Пирин, където съпровожда гайди. Големият тъпан съпровожда зурните. Неговия тътнещ и мощен звук допълва пронизващия звук на зурните.

Разпространен в различни големини. Голямата пръчка – „кияк“, „токмак“, се бие с дясната ръка и отчита тактовете и тактовите времена, а малката пръчка се бие с лявата ръка, като се раздробяват отделните дялове.

Коментарите са затворени.