Характерни инструменти

17 май 2019

И в Тракия и в Странджа наред с песните навсякъде се чуват и звучните народни инструменти, без които не минават семейни и народни празненства, събори, хора и игри. В тази област има голямо разнообразие от музикални инструменти. Много разпространени тук са триставния кавал, малката (джура) гайда и гъдулката. Редом с тях се използват свирка, дудук и тъпан. Често за съпровод на тракийските танци се използва гайда, кавал и гъдулка.

Кавал – среща се в цяла Тракия и в Странджа. Ще го чуем на открито – на полето, заедно с овчарските звънци, в празник – на мегдана в разгара на хорото, по седенки – да приглася на звучните момински гласове.  В Тракия кавалът е триставен, с три цеви. Той е най-лиричният и с най-много технически възможности инструмент. На него еднакво лесно се свирят бавни безмензурни и бързи хороводни мелодии. Тонът на кавала е топъл и вълнуващ.

Произходът му е от близкия изток и от прабългарите. Изработва се от череша, чимшир, дрян, слива и де. Състои се от една или три части (еклемета). Първото еклеме служи за духане, започва с наустник от рог, със заострени ръбове. На средното еклеме има 7 дупки отпред и една отзад, то служи за промяна на звука. Пръстовите отвори за подредени на равни разстояния. Третото еклеме има 4 дупки, наречени „дяволски дупки“, а всъщност те са резонатори. Служат за подсилване на ниските тонове и за настройване. Кавалът има три регистъра. Нисък (каба) липсва, за него звукът се изисква с най-силно извити устни. Среден и висок регистър от „до“ – II октава до „си“ на II октава. Тонът се получава чрез странично духане в отверстието и съответно запушване на дупките с пръсти. При свирене лактите са изправени. Дясната ръка стои отдолу, а лявата отгоре. Първият пръст (палецът) запушва дупката отдолу.

Гайда – типичен музикален инструмент за Тракия и Странджа, като тук се среща малка във висок („джура“) строй.

Спада към инструментите с единичен език. Има турско- арабски произход. Тя е един от най-старите инструменти в България. Състои се от гайдуница, ручило, духало, главини и мех. Гайдуницата е най-важната част от гайдата. Представлява свирка с 8 пръстови дупки. Едната е отдолу. Чрез тях се произвеждат тоновете. Най-горният от предните отвори се запушва с перо от птица и се нарича „мърморка“, „мърмарец“ и др. От нея до голяма степен зависи тембърът на гайдата. На горния ѝ край се намира пискуна. Пръстите се нареждат на гайдуницата по следния начин: лявата ръка е отгоре, а дясната отдолу с 4 пръста. Ручилото е значително по –дълго от гайдуницата. Състои от три части, които са свързани посредством по-тънки шийки. Няма пръстови дупки и има само един бурдонирал тон. Той придава на гайдата специфична звучност. Мехът служи за резервоар на въздуха. Натиска се с лявата мишница и така въздухът се изтласква към отворите на гадуницата и ручилото. В зависимост от височината на основния тон на гайдуницата, гайдите се делят на два вида „каба“ (ниска) и „джура“ (висока). Ниските гайди са „си“, „си бемол“ и „ре“. А най-употребяваните високи са „сол“. Силата на въздуха се регулира от лакътя и устата, която вкарва въздуха в меха през духалото.  Звукът на гайдата е силен и звучен. На нея се свири обикновено солово или със съпровод на тъпан. Свирят се бавни и хороводни, съпровождащи танца мелодии. Каба гайдата е с по-голям мех (от коза). На гдайдуницата дупките са ѝ на по-голямо разстояние и на неравно такова.  „Си бемол“ гайда – при всички затворени „ла“, „си“, „до“, „ре“, „ми“, „фа“ се взимат с мърморката.

Гъдулка – много популярна в Тракия и Странджа. За тази област е типична четириструнната гъдулка. Използва се като солов инструмент и за съпровод. Ще я срещнем навсякъде, където има веселие – на хоро, на сватби и други празненства.

Тя е стар славянски инструмент. Има триструнни и четириструнни гъдулки, като първите са по-разпространени. Изработва се от черница, орех, явор. Състои се от тяло, шийка, главичка. Тялото се изработва от цяло дърво, което се дълбае. То има крушовидна форма. Ключовете служат за настройване на струните. На резонаторната дъска има два отвора, от които се произвежда звукът. Магаренцето служи за повдигане на струните.  Струнникът се изработва от кост.  Фикс-машинките служат за по-бързо настройване. Струните са се правили от кожа, но сега вече са от стомана. Звукът се извлича с лък. Изработва се от твърдо дърво. Съставен е от жабка, винтче, косми и др. Космите са изкуствени и естествени.  За да се извлече звук те трябва да се натъркат с колофон. Настройват се: „ла“, „ми“, „ла“/ „сол“, „ре“, „сол“. Тоновият обем е от „ла“ на II октава до „ми“ на II октава.На „ла“ струна се свири с нокът. Пецикато – звукът не става само с дърпане на лъка, а и с пецикато. Мелодиите, изпълнявани на гъдулка, са хороводни – бързи, и бавни – в духа на бавната народната песен. Гъдулката е любим народен инструмент.

Коментарите са затворени.