Видни композитори

17 май 2019

Добри Христов

(композитор и диригент)
Роден: 1875 г.
Починал: 1941 г.
Роден в: гр. Варна

Професионален път:

– работи като основен учител във Варна

– 1899 г. – съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” в гр. Варна

– 1904­1905 г. –  основен и гимназиален учител по музика в гр. Варна

– 1907-1918 г. – основен и гимназиален учител по музика в гр. София

– 1909 г. – съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” в гр. София

– 1912 г. – преподавател а по-късно, директор (до 1920 г.) на Държавното музикално училище (днес НМУ “Л. Пипков”) в гр. София

– 1913 г. – диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици”

– 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (днес НМА “проф. П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър

– 1929 г. – избран за дописен член на БАН

– 1935 г. – диригент на хора при храм-паметника “Св. Ал. Невски”

Творчество:

Църковна музика: „Всенощно бдение”, „Литургия на Св. Йоан Златоуст”, „Общодостъпна литургия”
Хорова музика: „Лиляна мома хубава”, „Пусти моми жеравненки”, „Слана падна, Гане”, „Червено знаме”, „Родна песен нас навек ни свързва”, „Пирин планина”, „Поклон, Родино”, „Мари моме църноока”, „Ганината майка”, „Дафино вино”, „Ела ми Величе”, „Учителски марш”, „Добринка и слънцето” – балада, „Тенка Дафино” – фуга
Солови песни: „Хайдушка песен”, „Девойче”, „Вино пия”, „Сивляна”, „Де бре, Димо”
Сборници с детски песни:
„Детски песни” – 2 свитъка (1900-04 г.)
„Рой звездици” – 2 части (1925 г.)
„Изворчето пее” (1937 г.)


Христо Тодоров

(композитор и диригент)
Роден: 1890 г.
Починал: 1976 г.
Роден в: гр. Сливен

Професионален път:

– от 1951 г. – работи като композитор-аранжор в Ансамбъла за песни и танци при МВР

– работи в Ансамбъла на трудовата повинност

– от 1966 г. – работи в  Ансамбъла за песни и танци при МНО

– Постоянен сътрудник на редакция “Народна музика” при БНР

Творчество:

Авторски песни в народен дух: „Летни нощи”, „Жетварска песен”, „Юнска песен”, „Биляна”, „Отпускар”, „Вечерна песен”, „Овчарска песен” и др.

Фолклорни обработки: „Доне ле”, „За тебе, моме”, „Я слушай, Яно”, „Йордано, Йорданчице”, „Заспало е челебийче”, „Отдолу иде мойто първо либе” и др.

Масови песни: „Ти, Партийо, имаш безброй синове”, „Младежка песен за мира”, „Първомайски парад”, „Свирете радостно, фанфари”.

Музика към документални филми: „Въглекопачи”, „Български шевици”, „Към свобода“, „Бразая”.


Иван Кавалджиев

(композитор, музикант и диригент)

Роден: 1881 г.
Починал: 1959 г.
Роден в: с. Научен, Сливенско

Професионален път:

– 1916-1936 г. – работи като цигулар в оркестъра на Народната опера в София

– Ръководи малки (пет- и седем-членни) оркестри към Радио София за съпровод и изпълнение на народни песни

– ръководи ансамблите „Росна китка“ и „Хайдушка песен“

– 1949 г. -постъпва на работа в Софийската народна опера като корепетитор на танцовия състав за народни хора

– Съосновател на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и е назначен за диригент на оркестъра за народни инструменти

– Допринася за развитието на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Благоевград и за кратко го ръководи.

Творчество:

Издирва и нотира над 3000 български народни песни, по-голямата част от които са хармонизирани и оркестрирани от него и други композитори. Негова е музиката на „ Сватбарска ръченица“ – из репертоара на Държавен ансамбъл „Филип Кутев“


Филип Кутев

(композитор и диригент)
Роден: 1903 г.
Починал: 1982 г.
Роден в: гр. Айтос

Професионален път:

– 1930 г. – военен диригент  в армията

– 1930-1925 г. –  назначен в Бургас в ХХIV пехотен полк, ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество “Родни звуци”

– 1944­-1948 г. – работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската

– 1948­-1951 г. – ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София

– 1951 г. – заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), като е негов главен художествен ръководител до смъртта си

– 1954­-1972 г. –  председател на СБК

Творчество:

Хорово-оркестрови произведения: „Клепалото бие” , Лазарска сюита, „Девети септември” 
Песни за народен хор: „Драганка и славей”, „Айде зайде”, „Двя са змийки бият”, „Закукала й кукувица”, „Стани ми, майчо, откачи”, „Прехвръкна птичка”, „Замръкнала е Яна”, „Полегнала е Тодора”, „Дай си, Въсе, ръчицата”, „Димнянинка”, „Дона на порти седеше”, „Замръкнала мома Яна”, „Кажи, кажи, агньо”, „Черешица род родила” и др.
За народен оркестър: „Трите пъти”, Шопска сюита, „Тракийска сватба“, Концертино за соло кавал и оркестър
Музика към филми: „Под игото”, реж. С. Василев, „Неспокоен път”, реж. Д. Даковски, „Героите на Шипка”, „Хитър Петър”, реж. Ст. Сърчаджиев
Избрана литература за Филип Кутев:
Стоянов, Стоян. „Филип Кутев” (С., 1962);
Кутева, Мария. „Искам да разкажа за Филип” (С., 1998).

Отличия:

– На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

– Бюст на Филип Кутев краси Борисовата градина в София

– През 2010 г. по идея на Ротари клуб – Айтос е направен проект, според който в центъра на родния му град трябва да се издигне паметник на композитора, дело на скулптора Никола Станчев


Марин Големинов

(композитор и диригент)
Роден: 1908 г.
Починал: 2000 г.
Роден в: гр. Кюстендил

Професионален път:

– 1936-1938 г. –  един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент.

– 1943 г. – 40 години е професор в НМА

– 1954­1956 г. – ректор на НМА

– 1965­1967 г. – директор на Софийската опера

– 1989 г. – е член на БАН, академик

Творчество:

Творчество: Марин Големинов е автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.
Танцови драми: „Нестинарка” , „Дъщерята на Калояна”
За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симфоничен оркестър: „Селска песен”, 3 народни песни
Произведения за камерен оркестър:
Сюити: „Балкан”, „Гайдар”, „Сюита от пет македонски песни”, „Сюита от пет народни песни”

Творчество: Марин Големинов е автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

Танцови драми: „Нестинарка” , „Дъщерята на Калояна”

За глас и симфоничен или камерен оркестър:

За бас и симфоничен оркестър: „Селска песен”,  3 народни песни

Произведения за камерен оркестър:

Отличия:

– Носител на наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет

– Носител е на Димитровска награда

– Орден „Георги Димитров“

– Герой на социалистическия труд

– Народен артист

– Почетен гражданин на Кюстендил

– Почетен гражданин на Стара Загора

– Почетен гражданин на София.

– Кавалер на Ордена за изкуство и култура


Коста Колев

(диригент на оркестър, композитор, музикант)
Роден: 1921 г.
Починал: 2010 г.
Роден в: гр. Кортен

Професионален път:

– От 1941 г. изпълнява народна музика на акордеон

– От  1949 г. –  диригент на Оркестъра за народна музика на БНР

Творчество:

Близо 20 000 хиляди нотирани народни песни и мелодии, над 6 000 хиляди авторски обработки.

Песни за хор: „Пушка пукна“, „Лепа Мара Софиянка“, „От мед ли ти са устата“, „Излел е Дельо хайдутин“.

Песни за хор и оркестър: „Люлка се люля“, „Лечко стъпяй, Доне“, „Гълъби гукат“, „Деница девойка“, „Боне ле“, „Ой Недо, Недо“, „Жетва се зажена“, „Присмехулка“.

Оркестрови произведения: „Варненски танци“, „Буенек“, „Трите пъти“, „Балканджийска ръченица“, „Садовска ръченица“, „Данец“, „Блатнешка копаница“, „Петричко хоро“., „Изгубеното стадо“, „Буенеци“, „Фантазия“ за соло тамбура и орк., „Любила Сафета Стоян кехая“ за кавал и орк.

 Сюити: „Жътварска“, „Родопска“, „Пиринска“, „Добруджанска“, „Пазарджишка“ за солистка, хор и орк., „Чирпанска“, „Странджанска“

Музика към танцови постановки: „Гроздобер“, „Шопски събор“, „Добруджански танци“, „Варненска танцова сюита“, „Тракийци“, „Камчийски танци“, „Танци от Голица“, „Шопски танци“


Димитър Динев


Роден: 1923 г.
Починал: 1987 г.
Роден в: гр. Истанбул

Професионален път:

– основава и е главен художествен ръководител 14 години на Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“, София

– музикален редактор в турската редакция на БНР

– 1962 – 1969 г. – назначен за художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни на БНР

– консултира Центъра за художествена самодейност

– 1983 г. – главен редактор на „Музикална продукция” в БНР

Творчество:

Обработки: „Отдолу идат ергени“, „За кого ги чуваш, Дано, очите“, „Вдигни си моме очите“, „Девойче, бело цървено“, „Кальо Калино“, „Моми Тиквешанки“, „Кой на съчки, кой на пръчки“, „Се разплакал стар бел дедо“,


Живка Клинкова

(композитор и диригент)
Роден: 1924 г.
Починал: 2002 г.
Роден в: гр. Самоков

Професионален път:

– 1951­1966 – Работи като композитор и диригент в ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”)

Творчество:

Над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано; обработки на народни песни и танци; музика към филми

Отличия:

– Лауреат е на Световния младежки фестивал в Букурещ

– 1981 г. получава грамота от Папа Йоан Павел II за операта “Св. Св. Кирил и Методий”, партитурата се съхранява във Ватикана.


Михаил Йорданов

(композитор ,диригент и музикант)

Роден: 1924 г.
Починал: 2014 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– Свири на мандолина в  Софийски мандолинен квартет към радио София

– 1951-1994 – работи в ансамбъл „Филип Кутев“ като оркестрант-тамбурист и диригент на оркестъра.

– Преподава в ДЮФА „Изворче“

Творчество:

Автор е на стотици обработки на народни песни, инструментални и ансамблови пиеси, танцова музика. Сред, които: „Пролетни шопски танци“, „Еркечки танци“, „Лазарки“


Николай Кауфман

Роден: 1925 г.
Починал: 2018 г.
Роден в: гр. Русе

Професионален път:

– 1952-1988 г.  – работи в Института по музикознание (днес сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) на БАН

– 1978 г. – професор в ДМА

– преподава в Свободен университет ­ Варна.

– 1997 г. -член-кореспондент на БАН

– 2003 г. – академик

Творчество:

„Заспало е челебийче”, „Злато моме”, „Дунаве, бели Дунаве”, „Заспала ли си, Ягодо”, “Ой пелине”

Музика към танцови постановки: “В момини двори”, „По жетва”, „Капанска сюита”, „Лазарска сюита”, „Турлашка сюита” и др.

Песни за академичен и детски хор: „Мома лозе садила”, „Руси дошли”, „Заро моме”, „Цвето моме”, „Вело моме”, „Петруно, пиле шарено”, „По двор ти ходя”, „Щастлива песен”, „Хоро тропвам” и др.

Записал е над 40 000 народни песни и инструментални мелодии. Автор е на много книги, сборници, студии и статии (списание „Български фолклор“), както и на над 2000 хорови песни, 240 оркестрови творби, музика за танцови постановки, пиеси за пиано. Творбите му са част от репертоара на ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“, Детския радиохор, хор „Ваня Монева“ и други.

Отличия:

– Носител на почетен знак (медал) „Марин Дринов“ от БАН

– наградата „Паисий Хилендарски“ от СУ „Кл. Охридски“


Анастас Наумов

(композитор и диригент)
Роден: 1928 г.
Починал: 2015 г.
Роден в: гр. Варна

Професионален път:

– 1952-1955 г. – работи като учител по музика

– 1956 г. – постъпването на работа в Музикалния отдел на Радио „София“

– 1956 г. – музикален редактор в редакция „Народна музика“ и замаместник-главен редактор, ръководител направление „Народна музика“ на Главна дирекция „Музика“ в БНР.

– 1962-1966 г. – Основател, художествен ръководител и диригент на АНПТ ­ Сливен

– 1966 г. се връща в Радиото като завеждащ редакция „Народна музика“

Творчество:

Има изключително голяма заслуга за обогатяването с безброй записи на народна музика във фонда на Българското национално радио.

Музикално-танцови постановки: „От пролет до пролет във Видин“, „Годишните времена“, „Добруджански игри“, „Гурбетчии“, „Детски игри“, „Песните, които не допяхте“

Произведения за народен оркестър: „Въртележка“, „Ганкината“ – за соло тамбура и оркестър, сюита „Гайдарски мелодии“ – за соло гайда и оркестър, „Пиеса за гъдулка и оркестър“, „Комитско хоро“

Песни за женски хор:„Мелай Дойна“, „Сън ми краде черни очи“, „Мандо ле“, „Дона биле брала“, „Гълъби гукат“, „Иван на Станка думаше“, „Снощи си, мамо, отидох“, „Че имам либе хайдутин“, „Бре, Иване“, „Снощи Калина сгодихме“, „Оплакала се гората“

Песни за народен хор и оркестър: „Карай, моме“, „Надпяване“, „И аз на сбора ще ида“

Акапелни песни за дамски хор: „Капка капна“, „Заспало ми е девойче“, „Събуди се ясно слънце“, „Приспивалка“, „Вокализа“ – в памет на Панчо Владигеров


Михаил Букурещлиев

(композитор и диригент)
Роден: 1930 г.
Починал: 2018 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1953 г. постъпва на работа в редакция „Народна музика“ на БНР

– 1963 г. работи в Института по музикознание към БАН

– 1984 – 1988 г. ръководи Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София

– 1961 г. – създава и е главен художествен ръководител на Детско юношески фолкорен ансамбъл „Изворче“

– Преподава в Софийския и Благоевградския университет

– От 2002 е диригент на Фолклорна формация “Стефан Кънев”

Творчество:

Автор на седем книги, 14 сборници и над 400 статии на фолклорна тематика. Записал е над 2000 детски песни, дешифрирал над 13 000 народни песни.


Стефан Кънев

Роден: 1930 г.

Починал:  1991 г.

Роден в: гр. София

Професионален път:

– работи като главен редактор на библиотеката в “В помощ на народните хорове и ансамбли“при Централния дом за народно творчество

– сътрудник е към редакция “Народна музика” при БНР и фолклорните ансамбли в Благоевград, Добрич и Двореца на пионерите (днес Национален дворец на децата) в­ София

Творчество:

Оркестрови сюити:
За симфоничен оркестър: „Селски nразник”, „Ганкино хоро”

За камерен оркестър: „Македонска сюита”, „Сюита от четири песни по Христо Ботев” и др.

Авторски песни за народен хор: „Героят Димитров”, „За партията”, „Ние сме твои докрай”, „Не бързай, слънчо”, „Прочу се мома Неделя” и др.

Танцови постановки: „Пробуждане”, „Бунтовен дух”, „Розобер”, „Еньова беля”, „Орфей и Родопа”, „Беленка” и др.

Обработки на народни песни и хора: „Авлига пее”, „Похвалила сей Енчица”,“Песен за Яне Сандански”, „Невесто, мори, невесто”, „Три пъти поминах”, „Маро, Мародийо”, „Стоян мама си тихо думаше”, „Научила се Лалица”, „Заспал юнак в гора зелена”, „Сьоднал ми е млад терзия” (Б. Присадова),  „Екьойско хоро, „Тужаровско хоро” (изп. С. Меличков) и др


Красимир Кюркчийски

(композитор и диригент на хор и оркестър)
Роден: 1936 г.
Починал: 2011 г.
Роден в: гр. Троян

Професионален път:

– диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“

– 1969 – 1974 г. – диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио      

Творчество:

Опери: „Юла”, “А вотр санте”

Балет: “Козият рог”

Хорово-оркестрови произведения: „Приказка за стълбата”, „Балада за Паисий”

За симфоничен оркестър: „Симфония-реквием”, „Диафонична студия”, „Един шоп в Испания”, Рапсодия

Камерна музика: Струнен квартет, Трио за цигулка, кларинет и пиано, “Шопско хоро” за 5 флейти

Обработки на народни песни: „Калиманку, Денку мъри”, „Пиленце пее”, „3аблеяло ми агънце”, „Божур Калинки думаше”, „3амръкнала тънка Яна“, „Месечинко льо”, „Лепа Яна”

Музика към филми: „Свобода или смърт”, „Дърво без корен”, „Апостолите“, „Записки по българските въстания”

Отличия:

– Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“

– Димитровска награда


Петър Льондев

Роден: 1936 г.
Починал: 2018 г.
Роден в: гр. Харманли

Професионален път:

– 32 години работи в Институт за музикознание при Българска академия на науките като научен сътрудник.

– бил е гост-преподавал в Белоруски държавен педагогически университет „Максим Танк” и в Лвовския национален университет „Иван Франко” (Украйна),

– преподавал е в  Софийски, Шуменски, Великотърновски, Благоевградски и Пловдивски университет

– 1992 г. членува в Швейцарската агенция за авторско право „Сюиза”.

– От 1964г. е член на Съюза на българските композитори

– 2000-2006 г. проф. Льондев е председател на комисията по акредитация в НАОА.

– 2011-2014 г. – председател на СБК

Творчество:

Хорови песни 

За женски хор: „Ерген деда”, „Кавал свири”, „Седенкарска”, „Мома вода носи”, „С гайда на хоро”, „Тъй, тъй, тъй”, „Люлка на радостта”, „Мома хубава”, „Жалба за Лазара”, „Ай, наздраве”, „Малки моми лазарици”, „Ой, коледо”, „Весела припявка”, „Огреяла месечинка”

За мъжки хор: “Пушка пукна”, „Сечената”, „Шопски Лазар”, „Мъжка припявка”, „Далнина”, „Старско хоро”

За смесен хор: „Лалугерова сватба”, „Панаир”

За детски хор: „Барабанче”, „Довиждане весело лято”, „Капитански остров”, „Горски музиканти”, „Синьо и златно”, „Зажени се млад синигер”, „Тика-така”, „Бъркотия”, „Странна случка”, „Конче – ракета”, „Капитан”, „Десетте пръста”, „Патенцето е сърдито”, „Конче – вихрогонче”, „Врабче и перце”, „Ваната на Мравчо”, „Десет морски кончета”, „Локомотив”, „Хитруша”, „Снежен човек”  
Произведения за народен оркестър: „Събор”, „Фолклорни диалози”, „Южни диалекти”

Отличия:

– 1986г. – носител е на орден „Кирил и Методий” I-ва степен

– 2001г. – носител на награда „Златния петел” за песента „Чудо та големо”

– 2011 г. – носител на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов” на тържествена церемония в гр. Сливен


Божидар Абрашев

(композитор, диригент на оркестър)
Роден: 1936 г.
Починал: 2006 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– Работи като диригент на оркестъра на Държавен ансамбъл за народни песни и  танци ( Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“)

– 1964 г – работи като преподавател в Държавна музикална академия

– 1999-2001 г. – заместник ректор на Държавна музикална академия

– 1990 – Член на Експертния съвет по музика към Министерство на културата

– 2001-2005 г. – Министър на културата

Творчество:

Хорово-оркестрови произведения:

Оратории: „Псалми за царя” за тенор, мъжки хор и оркестър, „Балада за Балкана” за смесен хор и оркестър, „Заклинание” ­поема за бас-баритон и оркестър

За симфоничен оркестър:

Симфонии: Симфония №1, Симфония №2 „Планинска”, Симфония №4 „Йоан Кукузел”, Симфония №5 „Соларис”, „Младежки картини“

Хорова музика: „Вокална симфония на осем гласа”

За дамски хор: „Три фрески”,  „Отче наш”


Христофор Раданов

(композитор, диригент на хор)
Роден: 1943 г.
Роден в: с. Лясковец

Професионален път:

– Двадесет години работи като оркестрант в Софийския духов оркестър

– Диригент на оркестъра за народна музика при БНР

Творчество:

Дирижирал е записите на близо 2000 творби – народни песни и хорà за фонда на БНР.

Той е автор на около 800 обработки и композиции най-вече в областта на българската традиционна фолклорна музика.

Сред, които: „Три български танца“, „Фолк-суинг“, „Орфей и Сачмо на раздумка в рая“, „Фолк-самба“, „Игривата девятка“, „Незабравимият бай Дико“, „Севлиевско хоро“, „Добруджазов ръченик“, „Въртележка“

Отличия:

– първа награда на XVI Международен конкурс за симфонично произведение „Джаз в 7/8“

– първа награда от конкурса „Нова българска народна музика в 7/8“

– първа награда от конкурса „Последователите на Дико Илиев“


Стефан Драгостинов

(композитор и диригент)
Роден: 1948 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1974-1994 г. – работи в Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ (днес НФА „Филип Кутев“) като диригент, главен художествен ръководител и директор

– преподавател в Нов български университет

– създател на хорова формация „Драгостин Фолк Национал“

Творчество:

С „Драгостин Фолк Национал“ до момента има издадени 11 CD-албума: Рофинка, Саракина, Галунка, Дунавска музика, Любовна приказка, Коледна звезда, Притури се планината, Милойка,  Слънчова сватба, Грозданка и  Шинка. Под диригентството му, в Япония ансамбъл „Филип Кутев“ записва първите си 3 компактдиска, които издателската къща „Виктор“ тиражира в 1 500 000 екземпляра. Има над 500 песни.

Отличия:

– 2007 г. – удостояван с  Академично звание Световен майстор – World Master от Международният комитет World Music в Сеул, Корея


Татяна Тончева

(композитор и диригент)
Роден: 1952 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1976-1978 г. – преподавател и диригент на представителния учебен хор на СМУ “Ф. Кутев“, Котел

– 1978­-1994 г. – диригент на професионални народни оркестри при ансамблите за песни и танци “Граово” и “Граовска младост” –­ Перник.

– 1994­-2001 г. преподава музика в софийски основни училища, дирижира детската вокална формация “Кукуряче”

– От 2002 г. – преподавател в специалността “Музикална педагогика” при Факултета за начална и предучилищна педагогика при СУ “Св. Кл. Охридски”

Творчество:

 Автор е  на детски песни, обработки на народни песни, публикувани в “Народни хорове и ансамбли”

Песни: „Като свирки свирят” -аудиокасета, “Пойдох на пазар”- аудиокасета, “Магаренце” – компактдиск, “Пеперудка”, “Мечо”, “Бръмбарчета-юнаци” – аудиокасета, „Златен извор”, „Вретенце” – аудиокасета „Сладкопойна чучулига”, „Песента на Балкана” (текст и музика Т.Тончева) за сопран, цигулка и пиано, „Лазарска песен” (текст и музика Т.Тончева) за сопран, две народни певици и смесен хор и др.

Народни песни с клавирен съпровод
Цикъл песни за две пиана, две народни певици и ударни


Ангел Добрев

(композитор и музикант)
Роден: 1957 г.
Роден в: с. Ямна, Софийско

Професионален път:

– 1973-2004 г. – ръководи различни гъдуларски школи и преподава както в България, така и в чужбина.

– 1982 г. – работи като артист оркестрант в Оркестъра за народна музика при БНТ

– 2000 г. – хоноруван преподавател във Факултета по начална и предучилищна педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”

– основател, композитор и участник на оркестър за автентичен фолкор „Фолк” и камерна формация „Етнос” за световна музика

Творчество:

Автор е на над 200 композиции и аранжименти във фонда на БНР и БНТ, някои от тях са издадени у нас и чужбина.


Теодосий Спасов 

(композитор и музикант)
Роден: 1961 г.
Роден в: гр.Исперих

Професионален път:

– Свири с фолклорни, джазови и класически оркестри и състави, с именити български и чужди музиканти, между които Музикалните състави на Българското Национално Радио, Хор „Мистерията на българските гласове” , Ансамбъл „Филип Кутев” и др.

– Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли.

Творчество:

Композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Има издадени над 38 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални състави.

Black Sea Fire – Съвместен проект, Bace Quartet – Съвместен проект, Gambit – Съвместен проект, TRETA MAJKA – Съвместен проект, Во Живо Одъ Охридъ – Лот Лориен & Теодосий Спасов – Съвместен проект, Echotopia – Съвместен проект, Labyrinth – Съвместен проект, Silhouettes – Съвместен проект, The Glimpse – Съвместен проект, Everest Concert – Съвместен проект, Karen Young – Съвместен проект, Gurbet Mohabet – Съвместен проект

Самостоятелни албуми: Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, Отворено настроение – Авторски албум, Black Sea Fire – Съвместен проект, „Вяра“, „Титла“, „Нестандартни стандарти“, „Срещнато по пътя“, „Духа на България“, „Ултрамарин“ – Концертен запис с участието на Стоян Янкулов-Стунджи, Енвер Измаилов и Анатолий Вапиров, „Рибите се молят за дъжд“ – Театрална музика към едноименното представление, „На трапеза“, „Приказно трио“, „Братимене“, „Отвъд границите“, „Уелкя“, „Пясъчното момиче“, „Дългият път“

Отличия:

– наградата на Международната академия за изкуства в Париж

– два пъти “Музикант на годината”

– Статуетката на Аполон Токсофорос

– Да пъти Награда за филмова музика на Националния филмов център- Наградата за принос в Българската култура „Добри Чинтулов”

– Отличие “Златен век” на Министерството на културата

– Орден “Кирил и Методий – първа степен

– “ Артист на ЮНЕСКО за мир“


Петя Букурещлиева-Стефанова

Роден: 1966 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1989 – до момента – учител по музика в 41 ОУ “Св. Патриарх Евтимий” , София 

– 1998 – до момента – диригент на хора в ДЮФА “Изворче” към Националния Дворец на децата, офия–

– 1994 – 2016г. – музикален педагог и композитор в Детски Музикален Театър към 41 ОУ  

–   от 2018 – понастоящем – Диригент на ФФ „Стефан Кънев” към НЧ „Славянска беседа-1880”

Творчество:

–  1994г – “Приказка за вълшебното цвете” – детски мюзикъл, сценична адаптация Ирена Василева

– 1995г. – “Златното момиче” – мюзикъл за деца, текст И. Василева

– 1996г – “ Къде е Дядо Коледа?” – мюзикъл за деца, адапт. И. Василева

– 1997г. – “Сила непозната” – мюзикъл за деца, адапт. И. Василева

– 2015 – „Пръстилин” – 8 песни от издадена книга за деца с диск по авторска идея, реализация и стихове на Ирена Василева

–  2018г – „Всичко е възможно” – детска песен по текст на Ирена Василева, създадена по поръчка на изд. „Просвета” за учебника по музика за 5. Клас

– „Песни с история или история от песни” – сборно CD с песни, от реализирани мюзикъли на ДМТ „Плюшеното мече” към 41ОУ

–  Автор на над 40 детски песни                                        


Костадин Генчев  

композитор и музикант

Роден: 1969 г.
Роден в: гр. Габрово

Професионален път:

– 1990 г. – оркестрант в Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен

– от 1993 г. – солист – оркестрант, композитор и аранжор в Оркестъра за народна музика на Българското национално радио

– като оркестрант работи в инструменталната група към хора „Мистерията на българските гласове”

– 2002 г. – заедно с Кирил Добрев основават група „БУЛГАРА”

– пише музика и обработки на български народни песни за за „ЕВА квартет”

– пише и музика за Северняшки ансамбъл за народни песни и танци – Плевен, за Тракийски ансамбъл за народни песни и танци – Ямбол, формацията за народни танци „Етноритъм” – Пловдив, ансамбъл „Чинари“ и др.

– кавалджия, композитор и аранжор в етно проект „БЕЛОНОГА”

Творчество:

За соло кавал и оркестър: „Добревска ръченица от Стралджа”, „Курученски свирни”, „Макамлийска ръченица”, „Три песни от Странджа” и други.

Танцови произведения: „Живи корени” – ансамбъл „Етноритъм”, „Болярите на танца” – ансамбъл „Чинари”, „Женски шопски танц” – Северняшки ансамбъл гр.Плевен, „Мистерията Еньовден” (фолклорна част) – ансамбъл ”Нешънъл Арт” на Нешка Робева;

Вокални произведения: „Седенки” – Ева квартет, „Триптих” – за смесен хор, „Беласица” – за сопран и пиано, „Пиринско утро” – за тенор и пиано, над 800 аранжимента на народни песни.

Произведения – етно музика:
Група БУЛГАРА: „ Дивото”, „Нестинарско”, „Балканско фламенко”, „Сладка Тъга”, Унес” и др.

Група ДИВА РЕКА: „Бурго ръченица”, „Луда работа”, „Весела девятка”, „Лале” и други.

Отличия

-„БУЛГАРА” печелят наградата „Аскеер” за музика към театралната постановка „Дивите” на актьора и режисьор Георги Къркеланов.
-Втора награда от Националния конкурс за написване на симфонично произведение в неравноделни ритми „7/8”


 Георги Андреев

(композитор, диригент, музикант)
Роден: 1969 г.
Роден в: гр. Хасково

Професионален път:

– 1992 – 1994 г. – диригент на представителния оркестър и преподавател в  Музикалното училище в Широка лъка

– 1994 – 1997 г. е композитор в Българското национално радио

– 1994 до 2000 г. работи като диригент на оркестъра на НФА „Филип Кутев”

– От 2000 г. – главен диригент НФА „Филип Кутев”

Творчество:

Хоро-скерцо „Калушари“, Соната за пиано, Музика към спектакъла „Два свята“, Концерт за кларинет и оркестър, Концерт-спектакъл „Диви Ягоди“,  Музикално-танцова композиция „Жар от сърцето“, Детска музикална приказка „Клан-клан, недоклан“, Концерт-спектакъл „Кръстопът“, Музика към спектакъла „Легендата“,  Хореографска фантазия „Арамии“ за симфоничен оркестър и др.

Отличия:

– Стипендия от СБК за най-обещаващ млад композитор

– Награда на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла „Два свята“

–  Награда „Музикант на годината“ за музиката към спектакъла „Легендата“

– Специална награда на фестивала „Салон на изкуствата“ в НДК за концерта „Приятелство без граници“

–  Награда на СБК „Златно петолиние“ за симфонично творчество

– Лауреат на конкурс за написване на произведение по тема от Хендел на БНР


Марек Дяков

(композитор, диригент и музикант)
Роден в: гр. Силистра

Професионален път:

– 2000 г. – до момента – преподавател по акордеон в Национален дворец на децата, гр. София

– 2005-2010 г. – командирован преподавател от МОН сред българските общности зад граница в Република Молдова. Диригент на Хор „Родолюбец“

– 2012 г. – до момента главен диригент на анс. „Гоце Делчев“, гр. София

Творчество:

Над 50 произведения за танцови постановки, хорова и солова вокална музика, вокално-инструментални произведения, инструментална музика за народен оркестър, симфонични произведения, камерна музика, инструментални пиеси за соло акордеон, аранжименти на песни и инструментали.

Отличия:

– Повече от 10 отличия от хорови конкурси с Хор „Родолюбец“, р. Молдова

– 1998 г. – специална награда на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ в раздел Композиция

– 2011 и 2013 г. – първа награда за инструментално произведение на Международния конкурс „Нова българска музика 7/8“, гр. Чепеларе

– 2016 г. – „Кристална лира „ на СБМТД

– 2017 г. – специална награда за опазване и развитие на българския фолкор „Черноморски звуци“ Балчик

– 2017 г. – първа награда за симфонично произведение на „Нова българска музика 7/8“

– 2018 г. – първа награда на конкурса в Бахрейн „Young Musician of the Gulf – 2018”


Коментарите са затворени.