Видни диригенти

21 май 2019

Добри Христов

(композитор и диригент)
Роден: 1875 г.
Починал: 1941 г.
Роден в: гр. Варна

Професионален път:

– работи като основен учител във Варна

– 1899 г. – съосновател и диригент на музикалното дружество “Гусла” в гр. Варна

– 1904­1905 г. –  основен и гимназиален учител по музика в гр. Варна

– 1907-1918 г. – основен и гимназиален учител по музика в гр. София

– 1909 г. – съосновател и диригент на музикалното дружество “Родна песен” в гр. София

– 1912 г. – преподавател а по-късно, директор (до 1920 г.) на Държавното музикално училище (днес НМУ “Л. Пипков”) в гр. София

– 1913 г. – диригент на хора при църквата “Св. Седмочисленици”

– 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (днес НМА “проф. П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър

– 1929 г. – избран за дописен член на БАН

– 1935 г. – диригент на хора при храм-паметника “Св. Ал. Невски”

Творчество:

Църковна музика: „Всенощно бдение”, „Литургия на Св. Йоан Златоуст”, „Общодостъпна литургия”
Хорова музика: „Лиляна мома хубава”, „Пусти моми жеравненки”, „Слана падна, Гане”, „Червено знаме”, „Родна песен нас навек ни свързва”, „Пирин планина”, „Поклон, Родино”, „Мари моме църноока”, „Ганината майка”, „Дафино вино”, „Ела ми Величе”, „Учителски марш”, „Добринка и слънцето” – балада, „Тенка Дафино” – фуга
Солови песни: „Хайдушка песен”, „Девойче”, „Вино пия”, „Сивляна”, „Де бре, Димо”
Сборници с детски песни:
“Детски песни” – 2 свитъка (1900-04 г.);
“Рой звездици” – 2 части (1925 г.);
“Изворчето пее” (1937 г.).


Иван Кавалджиев

(композитор, музикат и диригент)

Роден: 1881 г.
Починал: 1959 г.
Роден в: с. Научен, Сливенско

Професионален път:

– 1916-1936 г. – работи като цигулар в оркестъра на Народната опера в София

-ръководи малки (пет- и седем-членни) оркестри към Радио София за съпровод и изпълнение на народни песни

– ръководи ансамблите „Росна китка“ и „Хайдушка песен“

– 1949 г. -постъпва на работа в Софийската народна опера като корепетитор на танцовия състав за народни хора

-съосновател на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и е назначен за диригент на оркестъра за народни инструменти

-допринася за развитието на Държавния ансамбъл за народни песни и танци – Благоевград и за кратко го ръководи.

Творчество:

Издирва и нотира над 3000 български народни песни, по-голямата част от които са хармонизирани и оркестрирани от него и други композитори. Негова е музиката на „ Сватбарска ръченица“ – из репертоара на Държавен ансамбъл „Филип Кутев“


Филип Кутев

(композитор и диригент)
Роден: 1903 г.
Починал: 1982 г.
Роден в: гр. Айтос

Професионален път:

– 1930 г. – военен диригент  в армията

– 1930-1925 г. –  назначен в Бургас в ХХIV пехотен полк, ръководи и градския самодеен оркестър при музикалното дружество “Родни звуци”

– 1944­-1948 г. – работи в Политическото управление на Министерството на народната отбрана, отговаря за музикалните въпроси във войската

– 1948­-1951 г. – ръководи културната дейност на Централния дом на БНА в София

– 1951 г. – заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), като е негов главен художествен ръководител до смъртта си

– 1954­-1972 г. –  председател на СБК

Творчество:

Хорово-оркестрови произведения: „Клепалото бие” , Лазарска сюита, „Девети септември”
Песни за народен хор: „Драганка и славей”, „Айде зайде”, „Двя са змийки бият”, „Закукала й кукувица”, „Стани ми, майчо, откачи”, „Прехвръкна птичка”, „Замръкнала е Яна”, „Полегнала е Тодора”, „Дай си, Въсе, ръчицата”, „Димнянинка”, „Дона на порти седеше”, „Замръкнала мома Яна”, „Кажи, кажи, агньо”, „Черешица род родила” и др.
За народен оркестър: „Трите пъти”, Шопска сюита, „Тракийска сватба“, Концертино за соло кавал и оркестър
Музика към филми: „Под игото”, реж. С. Василев, „Неспокоен път”, реж. Д. Даковски, „Героите на Шипка”, „Хитър Петър”, реж. Ст. Сърчаджиев
Избрана литература за Филип Кутев:
Стоянов, Стоян. “Филип Кутев” (С., 1962);
Кутева, Мария. “Искам да разкажа за Филип” (С., 1998).

Отличия:

– На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

– Бюст на Филип Кутев краси Борисовата градина в София

– През 2010 г. по идея на Ротари клуб – Айтос е направен проект, според който в центъра на родния му град трябва да се издигне паметник на композитора, дело на скулптора Никола Станчев


Марин Големинов

(композитор и диригент)
Роден: 1908 г.
Починал: 2000 г.
Роден в: гр. Кюстендил

Професионален път:

– 1936-1938 г. –  един от инициаторите за създаване на Камерен оркестър при Радио София и негов диригент.

– 1943 г. – 40 години е професор в НМА

– 1954­1956 г. – ректор на НМА

– 1965­1967 г. – директор на Софийската опера

– 1989 г. – е член на БАН, академик

Творчество:

Творчество: Марин Големинов е автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.
Танцови драми: „Нестинарка” , „Дъщерята на Калояна”
За глас и симфоничен или камерен оркестър:
За бас и симфоничен оркестър: „Селска песен”, 3 народни песни
Произведения за камерен оркестър:
Сюити: „Балкан”, „Гайдар”, „Сюита от пет македонски песни”, „Сюита от пет народни песни”

Творчество: Марин Големинов е автор на 4 опери, 2 танцови драми, сред които класическата “Нестинарка”; произведения за хор и оркестър, за глас и оркестър; 4 симфонии и други произведения за симфоничен и струнен оркестър; 8 струнни квартета и други камерни творби за различни инструменти; хорови и солови песни. Голяма част от произведенията му са постоянен репертоар на българските изпълнители. Публикува 4 музикално-теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

Танцови драми: „Нестинарка” , „Дъщерята на Калояна”

За глас и симфоничен или камерен оркестър:

За бас и симфоничен оркестър: „Селска песен”,  3 народни песни

Произведения за камерен оркестър:

Отличия:

– Носител на наградата “Готфрид фон Хердер” на Виенския университет

– Носител е на Димитровска награда

– Орден „Георги Димитров“

– Герой на социалистическия труд

– Народен артист

– Почетен гражданин на Кюстендил

– Почетен гражданин на Стара Загора

– Почетен гражданин на София.

– Кавалер на Ордена за изкуство и култура


Коста Колев

(диригент на оркестър, композитор, музикант)
Роден: 1921 г.
Починал: 2010 г.
Роден в: гр. Кортен

Професионален път:

– От 1941 г. изпълнява народна музика на акордеон

– От  1949 г. –  диригент на Оркестъра за народна музика на БНР

Творчество:

Близо 20 000 хиляди нотирани народни песни и мелодии, над 6 000 хиляди авторски обработки.

Песни за хор: „Пушка пукна“, „Лепа Мара Софиянка“, „От мед ли ти са устата“, „Излел е Дельо хайдутин“.

Песни за хор и оркестър: „Люлка се люля“, „Лечко стъпяй, Доне“, „Гълъби гукат“, „Деница девойка“, „Боне ле“, „Ой Недо, Недо“, „Жетва се зажена“, „Присмехулка“.

Оркестрови произведения: „Варненски танци“, „Буенек“, „Трите пъти“, „Балканджийска ръченица“, „Садовска ръченица“, „Данец“, „Блатнешка копаница“, „Петричко хоро“., „Изгубеното стадо“, „Буенеци“, „Фантазия“ за соло тамбура и орк., „Любила Сафета Стоян кехая“ за кавал и орк.

 Сюити: „Жътварска“, „Родопска“, „Пиринска“, „Добруджанска“, „Пазарджишка“ за солистка, хор и орк., „Чирпанска“, „Странджанска“

Музика към танцови постановки: „Гроздобер“, „Шопски събор“, „Добруджански танци“, „Варненска танцова сюита“, „Тракийци“, „Камчийски танци“, „Танци от Голица“, „Шопски танци“


Живка Клинкова

(композитор и диригент)
Роден: 1924 г.
Починал: 2002 г.
Роден в: гр. Самоков

Професионален път:

– 1951­1966 – Работи като композитор и диригент в ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”)

Творчество: Над 250 солови и хорови песни със съпровод на пиано; обработки на народни песни и танци; музика към филми

Отличия:

– Лауреат е на Световния младежки фестивал в Букурещ

– 1981 г. получава грамота от Папа Йоан Павел II за операта “Св. Св. Кирил и Методий”, партитурата се съхранява във Ватикана.


Михаил Йорданов

(композитор ,диригент и музикант)

Роден: 1924 г.
Починал: 2014 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

                                                           

– Свири на мандолина в  Софийски мандолинен квартет към радио София

– 1951-1994 – работи в ансамбъл „Филип Кутев“ като оркестрант-тамбурист и диригент на оркестъра.

– Преподава в ДЮФА „Изворче“

Творчество: Автор е на стотици обработки на народни песни, инструментални и ансамблови пиеси, танцова музика. Сред, които: „Пролетни шопски танци“, „Еркечки танци“, „Лазарки“

  • Свири на мандолина в  Софийски мандолинен квартет към радио София
  • 1951-1994 – работи в ансамбъл „Филип Кутев“ като оркестрант-тамбурист и диригент на оркестъра.
  • Преподава в ДЮФА „Изворче“

Творчество:

Автор е на стотици обработки на народни песни, инструментални и ансамблови пиеси, танцова музика. Сред, които: „Пролетни шопски танци“, „Еркечки танци“, „Лазарки“


Анастас Наумов

(композитор и диригент)
Роден: 1928 г.
Починал: 2015 г.
Роден в: гр. Варна

Професионален път:

– 1952-1955 г. – работи като учител по музика

– 1956 г. – постъпването на работа в Музикалния отдел на Радио „София“

– 1956 г. – музикален редактор в редакция „Народна музика“ и замаместник-главен редактор, ръководител направление „Народна музика“ на Главна дирекция „Музика“ в БНР.

– 1962-1966 г. – Основател, художествен ръководител и диригент на АНПТ ­ Сливен

– 1966 г. се връща в Радиото като завеждащ редакция „Народна музика“

Творчество:

Има изключително голяма заслуга за обогатяването с безброй записи на народна музика във фонда на Българското национално радио.

Музикално-танцови постановки: „От пролет до пролет във Видин“, „Годишните времена“, „Добруджански игри“, „Гурбетчии“, „Детски игри“, „Песните, които не допяхте“

Произведения за народен оркестър: „Въртележка“, „Ганкината“ – за соло тамбура и оркестър, сюита „Гайдарски мелодии“ – за соло гайда и оркестър, „Пиеса за гъдулка и оркестър“, „Комитско хоро“

Песни за женски хор:„Мелай Дойна“, „Сън ми краде черни очи“, „Мандо ле“, „Дона биле брала“, „Гълъби гукат“, „Иван на Станка думаше“, „Снощи си, мамо, отидох“, „Че имам либе хайдутин“, „Бре, Иване“, „Снощи Калина сгодихме“, „Оплакала се гората“

Песни за народен хор и оркестър: „Карай, моме“, „Надпяване“, „И аз на сбора ще ида“

Акапелни песни за дамски хор: „Капка капна“, „Заспало ми е девойче“, „Събуди се ясно слънце“, „Приспивалка“, „Вокализа“ – в памет на Панчо Владигеров


Михаил Букурещлиев

(композитор и диригент)
Роден: 1930 г.
Починал: 2018 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1953 г. постъпва на работа в редакция „Народна музика“ на БНР

– 1963 г. работи в Института по музикознание към БАН

– 1984 – 1988 г. ръководи Държавния ансамбъл за народни песни и танци – София

– 1961 г. – създава и е главен художествен ръководител на Детско юношески фолкорен ансамбъл „Изворче“

– Преподава в Софийския и Благоевградския университет

– От 2002 е диригент на Фолклорна формация “Стефан Кънев”

Творчество:

Автор на седем книги, 14 сборници и над 400 статии на фолклорна тематика. Записал е над 2000 детски песни, дешифрирал над 13 000 народни песни.


Красимир Кюркчийски

(композитор и диригент на хор и оркестър)
Роден: 1936 г.
Починал: 2011 г.
Роден в: гр. Троян

Професионален път:

– диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“

– 1969 – 1974 г. – диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио      

Творчество:

Опери: „Юла”, “А вотр санте”

Балет: “Козият рог”

Хорово-оркестрови произведения: „Приказка за стълбата”, „Балада за Паисий”

За симфоничен оркестър: „Симфония-реквием”, „Диафонична студия”, „Един шоп в Испания”, Рапсодия

Камерна музика: Струнен квартет, Трио за цигулка, кларинет и пиано, “Шопско хоро” за 5 флейти

Обработки на народни песни: „Калиманку, Денку мъри”, „Пиленце пее”, „3аблеяло ми агънце”, „Божур Калинки думаше”, „3амръкнала тънка Яна“, „Месечинко льо”, „Лепа Яна”

Музика към филми: „Свобода или смърт”, „Дърво без корен”, „Апостолите“, „Записки по българските въстания”

Отличия:

– Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“

– Димитровска награда


Божидар Абрашев

(композитор, диригент на оркестър)
Роден: 1936 г.
Починал: 2006 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– Работи като диригент на оркестъра на Държавен ансамбъл за народни песни и  танци ( Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“)

– 1964 г – работи като преподавател в Държавна музикална академия

– 1999-2001 г. – заместник ректор на Държавна музикална академия

– 1990 – Член на Експертния съвет по музика към Министерство на културата

– 2001-2005 г. – Министър на културата

Творчество:

Хорово-оркестрови произведения:

Оратории: „Псалми за царя” за тенор, мъжки хор и оркестър, „Балада за Балкана” за смесен хор и оркестър, „Заклинание” ­поема за бас-баритон и оркестър

За симфоничен оркестър:

Симфонии: Симфония №1, Симфония №2 „Планинска”, Симфония №4 „Йоан Кукузел”, Симфония №5 „Соларис”, „Младежки картини“

Хорова музика: „Вокална симфония на осем гласа”

За дамски хор: „Три фрески”,  „Отче наш”


Христофор Раданов

(композитор, диригент на хор)
Роден: 1943 г.
Роден в: с. Лясковец

Професионален път:

– Двадесет години работи като оркестрант в Софийския духов оркестър

– Диригент на оркестъра за народна музика при БНР

Творчество:

Дирижирал е записите на близо 2000 творби – народни песни и хорà за фонда на БНР.

Той е автор на около 800 обработки и композиции най-вече в областта на българската традиционна фолклорна музика.

Сред, които: „Три български танца“, „Фолк-суинг“, „Орфей и Сачмо на раздумка в рая“, „Фолк-самба“, „Игривата девятка“, „Незабравимият бай Дико“, „Севлиевско хоро“, „Добруджазов ръченик“, „Въртележка“

Отличия:

– първа награда на XVI Международен конкурс за симфонично произведение „Джаз в 7/8“

– първа награда от конкурса „Нова българска народна музика в 7/8“

– първа награда от конкурса „Последователите на Дико Илиев“


Добрин Панайотов

(композитор, диригент на хор)
Роден: 1947г.
Роден в: гр. Шумен

Професионален път:

– 1978-1986 г. и от 1988 – 1990 г.-  диригент на оркестъра за народна музика на Българското национално радио

– основава фолклорните ансамбли „Шумен“, „Люлин“, „Правец“ и  „Гоце Делчев“ – София

– частно музикално училище “Музик шуле Панайотов”, Манхайм, Германия


Дора Христова

(диригент на хор)

Родена:1947 г.
Роден в: с. Дъбово, Старозагорско

Професионален път:

– 1971-1972 г. – започва като асистент-диригент в Детския радиохор

– 1972-1973 г.  – диригент на мъжкия хор при Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия

– 1974-1977 г. – диригент на хора при АНП на БР – днес Хор „Мистерия на българските гласове“

– 1977-1990 г. – диригент на Смесения хор на БНР

– 1988 – 1990 г. – главен художествен ръководител на АНП при КТР

– от 1988 г. до днес – диригент на вокален ансамбъл „Мистерия на българските гласове“

– преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив.

Творчество:

 Реализирала е над 250 аудиозаписа в БНР и БНТ, над 50 телевизионни филма за БНТ, осъществила е записи на музиката към множество игрални филми. Автор е на хармонизации и аранжименти на български народни песни, теоретични студии, рецензии, критики и др., както и на книгата „Изкуството на фолклорните камерни ансамбли“

Отличия:

– Орден „Кирил и Методий“ – първа степен

– „Златна лира“ на СБМТД

– „Кристална лира“ на СБМТД

– Голямата награда на Салона на изкуствата на НДК


Стефан Драгостинов

(композитор и диригент)
Роден: 1948 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1974-1994 г. – работи в Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ (днес НФА „Филип Кутев“) като диригент, главен художествен ръководител и директор

-преподавател в Нов български университет

-създател на хорова формация „Драгостин Фолк Национал

Творчество:

С „Драгостин Фолк Национал“ до момента има издадени 11 CD-албума: Рофинка, Саракина, Галунка, Дунавска музика, Любовна приказка, Коледна звезда, Притури се планината, Милойка,  Слънчова сватба, Грозданка и  Шинка. Под диригентството му, в Япония ансамбъл „Филип Кутев“ записва първите си 3 компактдиска, които издателската къща „Виктор“ тиражира в 1 500 000 екземпляра. Има над 500 песни.

Отличия:

– 2007 г. – удостояван с  Академично звание Световен майстор – World Master от Международният комитет World Music в Сеул, Корея


Татяна Тончева

(композитор и диригент)
Роден: 1952 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1976-1978 г. – преподавател и диригент на представителния учебен хор на СМУ “Ф. Кутев“, Котел

– 1978­-1994 г. – диригент на професионални народни оркестри при ансамблите за песни и танци “Граово” и “Граовска младост” –­ Перник.

– 1994­-2001 г. преподава музика в софийски основни училища, дирижира детската вокална формация “Кукуряче”

– От 2002 г. – преподавател в специалността “Музикална педагогика” при Факултета за начална и предучилищна педагогика при СУ “Св. Кл. Охридски”

Творчество:

 Автор е  на детски песни, обработки на народни песни, публикувани в “Народни хорове и ансамбли”

Песни: „Като свирки свирят” -аудиокасета, “Пойдох на пазар”- аудиокасета, “Магаренце” – компактдиск, “Пеперудка”, “Мечо”, “Бръмбарчета-юнаци” – аудиокасета, „Златен извор”, „Вретенце” – аудиокасета „Сладкопойна чучулига”, „Песента на Балкана” (текст и музика Т.Тончева) за сопран, цигулка и пиано, „Лазарска песен” (текст и музика Т.Тончева) за сопран, две народни певици и смесен хор и др.

Народни песни с клавирен съпровод
Цикъл песни за две пиана, две народни певици и ударни


Ваня Монева

(композитор и диригент)
Роден: 1954 г.
Роден в: гр. Велико Търново

Професионален път:

– 1990-1992 г. – диригент на хора на БНР

– 1994 г. заедно с продуцента Емил Минев създава женския народен хор „Космически гласове от България“ и ръководи до днес

– диригент на Представителния смесен хор „Алеко Константинов“

– диригент на Хора на софийските девойки

– диригент на женския народен хор на БР

– диригент на Представителния смесен хор „Петко Стайнов“

– музикален продуцент в Българското национално радио

Отличия:

– Първа награда в отворената категория на Международния хоров конкурс „Нека пеят народите“ на Европейското радио

– „Следовник на Народните будители“ за изключителен принос в отстояване на българската духовност и хорово изкуство – Върховен читалищен съвет на Съюза на Народните читалища в България

– Награда „Сърцето на София“, 2014 г.

– Музикант на годината за 2014 в класацията на „Алегро виваче“ на БНР

–  „Кристална лира“

– „Златна книга“ за принос за развитието на българската култура

– „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори

– Награда ECHO на немските музикални продуценти за компакт-диска Bulgarian Soul с Веселина Кацарова

– „Класика в другите жанрове“, Алегро Виваче, БНР

– „Златно перо“ за принос към българската култура, ФМ Класик радио

– Специална награда на „Салон на изкуствата“, НДК

– „Казанлък“ за принос към изкуството и културата, гр. Казанлък

– Специална награда в категория „Фолклор“, Международен хоров конкурс, Чехословакия

– III награда, Международен майски хоров конкурс, гр. Варна

– „Кръстьо Пишурка“ за специален принос към художествената самодейност, гр. Лом


Петя Букурещлиева-Стефанова

Роден: 1966 г.
Роден в: гр. София

Професионален път:

– 1989 – до момента – учител по музика в 41 ОУ “Св. Патриарх Евтимий” , София 

– 1998 – до момента – диригент на хора в ДЮФА “Изворче” към Националния Дворец на децата, офия–

– 1994 – 2016г. – музикален педагог и композитор в Детски Музикален Театър към 41 ОУ  

–   от 2018 – понастоящем – Диригент на ФФ „Стефан Кънев” към НЧ „Славянска беседа-1880”

Творчество:

–  1994г – “Приказка за вълшебното цвете” – детски мюзикъл, сценична адаптация Ирена Василева

– 1995г. – “Златното момиче” – мюзикъл за деца, текст И. Василева

– 1996г – “ Къде е Дядо Коледа?” – мюзикъл за деца, адапт. И. Василева

– 1997г. – “Сила непозната” – мюзикъл за деца, адапт. И. Василева

– 2015 – „Пръстилин” – 8 песни от издадена книга за деца с диск по авторска идея, реализация и стихове на Ирена Василева

–  2018г – „Всичко е възможно” – детска песен по текст на Ирена Василева, създадена по поръчка на изд. „Просвета” за учебника по музика за 5. Клас

– „Песни с история или история от песни” – сборно CD с песни, от реализирани мюзикъли на ДМТ „Плюшеното мече” към 41ОУ

–  Автор на над 40 детски песни                                        


 Георги Андреев

(композитор, диригент, музикант)
Роден: 1969 г.
Роден в: гр. Хасково

Професионален път:

– 1992 – 1994 г. – диригент на представителния оркестър и преподавател в  Музикалното училище в Широка лъка

– 1994 – 1997 г. е композитор в Българското национално радио

– 1994 до 2000 г. работи като диригент на оркестъра на НФА „Филип Кутев”

– От 2000 г. – главен диригент НФА „Филип Кутев”

Творчество:

Хоро-скерцо „Калушари“, Соната за пиано, Музика към спектакъла „Два свята“, Концерт за кларинет и оркестър, Концерт-спектакъл „Диви Ягоди“,  Музикално-танцова композиция „Жар от сърцето“, Детска музикална приказка „Клан-клан, недоклан“, Концерт-спектакъл „Кръстопът“, Музика към спектакъла „Легендата“,  Хореографска фантазия „Арамии“ за симфоничен оркестър и др.

Отличия:

– Стипендия от СБК за най-обещаващ млад композитор

– Награда на името на маестро Димитър Вълчев за музиката към спектакъла „Два свята“

–  Награда „Музикант на годината“ за музиката към спектакъла „Легендата“

– Специална награда на фестивала „Салон на изкуствата“ в НДК за концерта „Приятелство без граници“

–  Награда на СБК „Златно петолиние“ за симфонично творчество

– Лауреат на конкурс за написване на произведение по тема от Хендел на БНР


Марек Дяков

(композитор, диригент и музикант)
Роден в: гр. Силистра

Професионален път:

– 2000 г. – до момента – преподавател по акордеон в Национален дворец на децата, гр. София

– 2005-2010 г. – командирован преподавател от МОН сред българските общности зад граница в Република Молдова. Диригент на Хор „Родолюбец“

– 2012 г. – до момента главен диригент на анс. „Гоце Делчев“, гр. София

Творчество: Над 50 произведения за танцови постановки, хорова и солова вокална музика, вокално-инструментални произведения, инструментална музика за народен оркестър, симфонични произведения, камерна музика, инструментални пиеси за соло акордеон, аранжименти на песни и инструментали.

Творчество:

Над 50 произведения за танцови постановки, хорова и солова вокална музика, вокално-инструментални произведения, инструментална музика за народен оркестър, симфонични произведения, камерна музика, инструментални пиеси за соло акордеон, аранжименти на песни и инструментали.

Отличия:

– Повече от 10 отличия от хорови конкурси с Хор „Родолюбец“, р. Молдова

– 1998 г. – специална награда на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ в раздел Композиция

– 2011 и 2013 г. – първа награда за инструментално произведение на Международния конкурс „Нова българска музика 7/8“, гр. Чепеларе

– 2016 г. – „Кристална лира „ на СБМТД

– 2017 г. – специална награда за опазване и развитие на българския фолкор „Черноморски звуци“ Балчик

– 2017 г. – първа награда за симфонично произведение на „Нова българска музика 7/8“

– 2018 г. – първа награда на конкурса в Бахрейн „Young Musician of the Gulf – 2018”


Димитър Христов

(композитор, диригент и музикант)
Роден: 1976 г.

Роден в: гр. Благоевград

Професионален път:

– 1999-2006 г. –  диригент на хора при ФА “Тракия”, гр. Пловдив

– 2003-2006 г. – преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, гр. Пловдив.

– 2006-2008 г. – главен художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин” – Благоевград.

– 2009-2011 г. –   главен диригент на ФА „Тракия“, гр. Пловдив

– 2009 г. – композитор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград.

– 2011 г. до сега – диригент на Оркестъра за народна музика на Българското национално радио.


Коментарите са затворени.