Характерни инструменти

17 май 2019

Инструменталната музика заема значително място в живота на добруджанците. И тук,  както на много места в България инструментите са заменили песента – и на хоро, и на сватба, на събор и на други поводи. В Добруджа най-разпространени музикални инструменти са кавал, гайда и гъдулка.

Кавал – Среща се повече в източните райони на областта. Той е триставен и се използва от добри майстори в нисък регистър („каба“).

Произходът му е от близкия изток и от прабългарите. Изработва се от череша, чимшир, дрян, слива и др. Състои се от една или три части (еклемета). Първото еклеме служи за духане, започва с наустник от рог, със заострени ръбове. На средното еклеме има 7 дупки отпред и една отзад, то служи за промяна на звука. Пръстовите отвори са подредени на равни разстояния. Третото еклеме има 4 дупки, наречени „дяволски дупки“, а всъщност те са резонатори. Служат за подсилване на ниските тонове и за настройване. Кавалът има три регистъра. Нисък (каба) липсва, за него звукът се изисква с най-силно извити устни. Среден и висок регистър от „до“ – II октава до „си“ на II октава. Тонът се получава чрез странично духане в отверстието и съответно запушване на дупките с пръсти. При свирене лактите са изправени. Дясната ръка стои отдолу, а лявата отгоре. Първият пръст (палецът) запушва дупката отдолу.

Гъдулка – много популярна в Крайдунавските селища, където е триструнна.

Тя е стар славянски инструмент. Има триструнни и четириструнни гъдулки, като първите са по-разпространени. Изработва се от черница, орех, явор. Състои се от тяло, шийка, главичка. Тялото се изработва от цяло дърво, което се дълбае. То има крушовидна форма. Ключовете служат за настройване на струните. На резонаторната дъска има два отвора, от които се произвежда звукът. Магаренцето служи за повдигане на струните.  Струнникът се изработва от кост. Фикс-машинките служат за по-бързо настройване. Струните са се правили от кожа, но сега вече са от стомана. Звукът се извлича с лък. Изработва се от твърдо дърво. Съставен е от жабка, винтче, косми и др. Космите са изкуствени и естествени. За да се извлече звук те трябва да се натъркат с колофон. Настройват се: „ла“, „ми“, „ла“/ „сол“, „ре“, „сол“. Тоновият обем е от „ла“ на II октава до „ми“ на II  октава. На „ла“ струна се свири с нокът. Пецикато – звукът не става само с дърпане на лъка, а и с пецикато. Мелодиите, изпълнявани на гъдулка, са хороводни – бързи, и бавни – в духа на бавната народната песен.  Гъдулката е любим народен инструмент.

Гайда – разпространена в източните райони на областта – край Черно море, във висок строй, и не се различава по устройството си от тази в цялата страна.

Спада към инструментите с единичен език. Има турско-арабски произход. Тя е един от най-старите инструменти в България. Състои се от гайдуница, ручило, духало, главини и мех.  Гайдуницата е най-важната част от гайдата. Представлява свирка с 8 пръстови дупки. Едната е отдолу. Чрез тях се произвеждат тоновете. Най-горният от предните отвори се запушва с перо от птица и се нарича „мърморка“, „мърмарец“ и др. От нея до голяма степен зависи тембърът на гайдата. На горния ѝ край се намира пискуна. Пръстите се нареждат на гайдуницата по следния начин: лявата ръка е отгоре, а дясната отдолу с 4 пръста. Ручилото е значително по-дълго от гайдуницата. Състои от три части, които са свързани посредством по-тънки шийки. Няма пръстови дупки и има само един бурдонирал тон. Той придава на гайдата специфична звучност. Мехът служи за резервоар на въздуха. Натиска се с лявата мишница и така въздухът се изтласква към отворите на гадуницата и ручилото. В зависимост от височината на основния тон на гайдуницата, гайдите се делят на два вида „каба“ (ниска) и „джура“ (висока). Ниските гайди са „си“, „си бемол“ и „ре“. А най-употребяваните високи са „сол“. Силата на въздуха се регулира от лакътя и устата, която вкарва въздуха в меха през духалото.  Звукът на гайдата е силен и звучен. На нея се свири обикновено солово или със съпровод на тъпан. Свирят се бавни и хороводни, съпровождащи танца мелодии. Каба гайдата е с по-голям мех (от коза). На гдайдуницата дупките са ѝ на по-голямо разстояние и на неравно такова.  „Си бемол“ гайда – при всички затворени „ла“, „си“, „до“, „ре“, „ми“, „фа“ се взимат с мърморката.

На народния музикален инструментариум на Добруджа са влияели най-вече Тракия и Балкана, затова тук е възприета музикалната култура на тези две части на България.

В Добруджа е позната и ръчната хармоника – руският баян, наречена от местното население физармоника или физа. Тя е донесена от преселници от Южна Русия и Бесарабия. И днес се използва на много места и макар че има съвсем различен звук от народните инструменти, много добре звучи и се „спява“ с тях при съпровод на добруджанските танци.

Коментарите са затворени.