За хореографията, публиката и магията на Странджа – Димо Енев

17 юни 2019

Имаме честта да Ви представим Димо Енев – 25 години танцьор във Фолклорен ансамбъл „Тракия”, като от 2003 година е и балетмайстор, също така и един от преподавателите в катедра „Хореография“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Благодарим за вниманието, благодарим за интереса!

За нас е гордост, че Ви познаваме и че сме се докоснали до Вас като педагог!

– Първо, искаме да Ви споделим, че ни е изключително приятно да водим този разговор и с радост Ви поздравяваме за заслужената награда на Асоциация на хореографите за танца „Първомайски майсторлъци”. Очаквахте ли наградата?

На мен също ми е изключително приятно да разговарям с Вас.

Що се отнася до наградата „Златна муза“ на Асоциацията на хореографите в България, не мога да кажа дали е очаквана или неочаквана. По важно е да се отбележи,  че независимо това  че наградата е персонална, тя е признание за труда на всички артисти от фолклорен ансамбъл „Тракия“- Пловдив. Те положиха неимоверно много усилия за създаването и реализацията, както на танца „Първомайски майсторлъци“, така и на останалите музикални и танцови произведения от спектакъла „Земята на Орфей“.

– Ще ни разкажете ли как се роди идеята за танца и колко време Ви отне да го реализирате?

Няма да скрия факта, че идеята ми за танца се роди спонтанно  и бе провокирана от концепция за спектакъла „Земята на Орфей“ на проф.д-р Даниела Дженева . Но както се казва от идея до реализация има много разлика. Първо трябваше да се оформи концепцията на танца и подредбата на отделните части, съобразявайки се със спецификата на фолклора от региона на първомайския край. Изслушах много музика, срещнах се с много хора носители на фолклора от този край. Накрая подбрахме материала и започнахме. Нямахме много време, защото имахме срокове, които ни притискаха. Ако трябва да говоря с конкретика, създадохме танца за около 3 месеца.

– От опит знаем, че понякога при създаване на произведение има противоречия между композитор и хореограф. Имаше ли такива моменти между вас с Борислав Гълъбов и лека ли беше работата Ви?

Да твориш в професионален ансамбъл и най-вече в ансамбъл „Тракия“ – Пловдив е както предизвикателство така и отговорност. Казвам това с огромен респект и уважение към всички творци създали облика на ансамбъла през годините. Не мога да изброя всички, но ще спомена само името на проф. Кирил Дженев, който е създал ансамбъла и е изградил неговия творческия облик. Така и аз търсейки и реализирайки своите творчески идеи се стремя да запазя и надградя облика на ансамбъла.

В кратката ми творческа кариера винаги съм се стремял да работя с млади и креативни творци. Затова предложението ми бе към Борислав Гълъбов, млад и способен музикант.  Мога да кажа, че работата ми с него за танца „Първомайски майсторлъци“ премина в творческо единомислие. Естествено беше да имаме и противоречия, които бяха провокирани от идеята за по-добрата реализация на произведението. В крайна сметка важен е крайният продукт и емоцията, която влагаме при реализацията му, да бъде предадена на публиката. Мисля, че се справихме!

– Къде се състоя премиерата на танца / спектакъла / и как се възприе от публиката?

Танца „Първомайски майсторлъци“е създаден като част  от спектакъла „Замята на Орфей“ на Ф.А. „Тракия“ – Пловдив, логично е и първото  му представяне да съвпадне с премиерата на спектакъла пред публика,  която се състоя на 27.05.2018г. в ГДК „Борис Христов“ гр. Пловдив.

Нашето изкуство е насочено изцяло към зрителите и публиката. Така че естествено е тяхната реакция да ни интересува. Няма да скрия факта, че реакциите и коментарите на публиката бяха положителни.  Получихме  много поздравления и похвали, което ни дава повод да работим още по усърдно за Нейно Величество „Публиката“.

– А Вие как го възприехте? Удоволетворен ли бяхте от видяното?

Мисля, че замисъла който вложих в началото бе реализиран и като краен продукт. Реализацията на произведението, освен като чиста музикално-танцова постановка бе подплатена както с осветление, така и с мултимедия, която допълни цялостната сценична визия и даде едно съвременно представяне на хореографското ни произведение.     

С една дума мога да кажа, че аз съм доволен от работата си, и представянето на колегите.

– Има нещо, което много ни допада –  получават Ви се с голяма лекота преходите в различни рамери. Може ли да се каже, че това е вашата запазена марка?

Радвам се, че все пак съм Ви докоснал с нещо. Един запомня мелодията, друг песента, трети композицията, а Вие преходите! Това е колорита на фолклорното ансамблово изкуство. В създаването на произведенията си винаги съм се стремял да следвам някаква логическа нишка. Може би, тази виеща се танцова нишка ме провокира да използвам различни прийоми в сценичната реализация на хореографските ми произведения. Не мога да кажа, че е запазена марка, просто е маниер на работа, който ми се получава естествено в работния процес.

–  Кой танц олицетворява повече Димо Енев – „Странджанска импресия“ или „Първомайски майсторлъци“ ?

Този въпрос е малко провокативен! Все едно да ме попитате: Кое от двете си деца харесвам повече?  И в двете произведения съм вложил много емоция и творчески усилия, така че не мога да фаворитизирам някое. Ако докосвам публиката с тях, значи съм си свършил работата.

– Все пак сте от Бургас не клонят ли везните повече към Странджа?

Аз винаги ще си остана бургазлия. Но това няма нищо общо с творческите ми въжделения.

Любовта ми към странджанския фолклор най-вероятно  е закодирана някъде в детството ми, когато прекарвах цялата си лятна ваканция на село. Село Заберново се намира в Странджа планина (Хасекията), известно с най-старата запазена църква в региона и с множество именити личности, като: Петър Горов –революционер и участник в Илинденско-преображенското въстание, Стоян Русев- Дядо Благо – писател, Горо Горов-етнограф и фолклорист и др. Село възпято и в песните на именити странджански певци.  Наистина, когато ме приеха за студент в академията през далечната 1994г. за мен нямаше друго освен странджански песни и мелодии. Постепенно разгърнах кръгозора си и разбрах, че има и други фолклорни области с уникално фолклорно богатство. И сега като преподавател се стремя да се усъвършенствам и да придобивам нови знания за фолклора ни като цяло.

– Кое е най-характерното и отличаващо в не толкова популярната Странджа?

Не мисля, че Странджа е непопулярна. Странджа планина е един мистичен ареал от българската земя и естествено е тази мистика да се изразява и чрез нейния фолклор. Изискват се познания, смелост и желание да навлезеш в дебрите на странджанския фолклор.  Но, който веднъж се е потопил в тази магия, никога не я напуска. 

– Има ли нещо в тази област, което искате хората да знаят и могат да го видят във вашата импресия?

Музикално – танцовата постановка „Странджанска импресия“ е създадена с цел:  Да предаде на хората чувства и емоции, които да провокират размисли от придобитите впечатления. И ако сме накарали поне един човек да се поинтересува след това от странджанския фолклор, значи сме си свършили работата.

– Да очакваме ли скоро ново произведение?

Очаквайте!

– И последно, смятате ли, че фолклорът върви в правилна посока днес?

Този въпрос е много обширен и едва ли съм аз човека, който може да даде изчерпателен отговор на него. Ще използвам едно клише и ще кажа, че ние сме във фолклора и фолклора е в нас. Затова фолклорът върви натам, на където го водят хората. Ако хората се развиват и той ще се развива. По конкретно мога да говоря за моята работа, като творец и преподавател и за посоката, в която аз се опитвам вървя. Стремя се да надграждам здравите фолклорни основи, да интерпретирам фолклора от верни естетически позиции и да го превръщам в сценично изкуство, задоволяващо съвременните изисквания на зрителя. 

За финал ще кажа, че фолклорът е жив организъм и ние трябва да се отнасяме с него като такъв.

Коментарите са затворени.