За „тайната“ на успеха – Ваня Монева

17 август 2019

Усмихната! Искрена! Омайваща! Професионалист! Човек! Всички тези думи са малка част, от това, което бихме казали за Ваня Монева. Диригент на хора на БНР, диригент на хора на Софийските девойки, а сега музикален продуцент на БНР и 25 години диригент на хор „Ваня Монева“. Това е една малка част от нейната биография, но нека всички си признаем, че няма нужда от представяне, защото едва ли има човек, който не я познава.
Безкрайно сме щастливи, че се срещнахме и в нейно лице видяхме човек, който споделя нашите виждания за фолклора, критиката и липсата на интерес на медиите към фолклора.

Благодарим Ви сърдечно госпожо Монева, трудът Ви и приносът към фолклора се оценяват от тези, които искат да го видят.


Първо искаме да Ви честитим юбилей – 25 години хор „Ваня Монева”. Как мина първият от празничните концерти – този на 8 юни в зала „България“?!

Благодаря ви! Концертът беше много хубав и  емоционално наситен, както за нас, така и за публиката в зала „България“. Продължителността му бе два часа, с пауза между двете части. Представихме нови творби и разбира се такива, които са класика в нашия жанр, превърнали се в емблематични за нашия хор. Изненадахме публиката с две премиерни творби. Едната пиеса е за обой и хор, написана специално за юбилея ни от Румен Бояджиев – син,  върху тема от песента „Бела съм, бела, юначе“. Изпълнихме я с прекрасния обоист  – солист от Софийската филхармония Вълчан Вълчанов.
Другата премиерна творба за софийската публика бе „Рано рани“ на композитора проф. Александър Текелиев за нашия хор и струнен квартет. Изпълнихме я с „Кварто квартет“. Поднесохме и друга изненада за публиката. Специален гост ни беше  Мария Илиева.

Заедно с хо́ра изпълнихме песента „ Лале ли си, зюмбюл ли си”. Случи се така, че дни преди концерта, се отзовахме на поканата на леля Верка /Верка Сидерова/. Посетихме я с Мария. Тя щастлива ни посрещна и каза, че  когато я е видяла, в скоро завършилия телевизионен реалити формат „Като две капки вода“, щом се е появила – видяла себе си, а като запяла – чула себе си.  Похвали Мария, че е единствената певица /не народна/, която абсолютно точно изпълнява нейната орнаментика и фразиране. Попяха си заедно. Бе изключително мила и скъпа тази среща. На концерта Мария се справи блестящо. Да пееш с хор е много по-различно от това, да пееш самостоятелно. Получи се едно брилянтно, нюансирано изпълнение на песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“.

На 14 декември предстои още един концерт, по случай годишнината Ви. Програмата по-различна ли ще бъде?

Да, в програма отново ще има изненади и интересни произведения. Концертът ще бъде в зала „Люмиер” в НДК. Ето повод  да поканим всички наши почитатели, хора с музикална култура и отношение към изкуството, на този наш юбилеен концерт. Концертът ще бъде в рамките на „Новогодишния музикален фестивал” в НДК.

За тези 25 години със сигурност имате много емоционални моменти. Разкажете ни за някой от тях..

Ще започна отзад напред – много емоционален момент бяха записите на музиката към последния епизод на филма „Междузвездни войни” SOLO. Случи се така, че до последния момент не знаехме за коя филмова продукция ще записваме. Получихме нотите в звукозаписното студио. Присъства и композиторът Джон Пауъл, заедно с целия си екип. Дадоха ни нотите срещу подпис. Имахме от 5 до 7 минути да разчетем и подготвим всеки тракт и веднага запис. Това наистина е екстремна ситуация, но пък резултатът бе чудесен и получихме благодарности от композитора – щастлив, че записва с нашия хор. В момента, в който свърши записът, нотите бяха унищожени. Когато разбрахме, за кого записваме и по–късно, когато вече чухме изпълнението си във филма, бяхме горди и разбира се щастливи, че участваме в такава грандиозна продукция.

Друг пример.
По покана на японското правителство и Японският Олимпийски комитет, записахме японския химн, специално аранжиран за нашия хор, както и няколко вокални изпълнения. И така, нашите гласове прозвучаха при закриване на Олимпиадата в Рио през 2016г., когато губернаторът на Токио прие Олимпийския флаг, като следващ домакин на Олимпиадата през 2020г. ЯПОНИЯ ИЗБРА БЪЛГАРСКИ  ХОР ДА ИЗПЪЛНИ ХИМНА ИМ! За нас беше чест! Японците избират винаги най-доброто.
Друг изключително емоционален момент за нашия хор бе, когато получихме покана от МК, заедно със Софийската филхармония, с диригент Найден Тодоров, оперната прима Соня Йончева и пианиста Людмил Ангелов да открием в зала „Бозар“ в Брюксел българското Европредседателство с голям концерт.

Има толкова много специални, силни, емоционални  моменти за нас.
Спечелването на Първа награда на Международния хоров конкурс „Нека пеят народите“ на Европейското радио и телевизия, самостоятелният ни концерт в гр. Арецо – Италия, където бяхме поканени да открием Международния Полифоничен хоров конкурс „Гвидо Д‘Арецо“, концертите ни в Москва в рамките на международния Пасхален фестивал на Валерий Гергиев, Концертите ни в Япония, Индия, Китай, Бразилия, Европа, Канада и т.н. и т. н.

Вярвам, че в следващите 25 години ни предстоят много и интересни проекти, изяви и големи сцени.

Слушаме ви, просълзяваме се от гордост, но се и натъжаваме – защо нашите медии не отразяват успехите и то световно признати такива?

Тъжно е, наистина, защото българските медии трябва да отразяват успехите и ярките представяния на българските артисти у нас и по света.  За съжаление, вече няма и кой  да направи един професионален анализ на концерт. Артистът има нужда от градивна критика. Оказва се, че светът те забелязва, а у нас няма интерес към това, което правиш.

Точно това беше нашата идея при създаването на сайта megdana.bg – адекватна и градивна критика. Но за съжаление, критици липсват…

Адекватната критика би могла само  да помогне. В нашите Академии има достатъчно хабилитирани колеги с познание и опит. Помня, когато бях студентка се правеше „Панорама на българското хорово изпълнителско изкуство“ в зала „България“. След всеки концерт се събираше колегията: професори, диригенти, студенти, които проявяват интерес.  Правеше се пълен анализ на концертите и на всеки представил се състав до най-малката подробност. Точно заради това, летвата беше висока и имаше класа в хорово –  изпълнителското майсторство.

Четвърт век е повод за равносметка – емоционалните и милите моменти са много, но е имало и много трудности.  Един такъв момент е смяната на името Ви – от хор „Космически гласове” към хор „Ваня Монева”. Защо се наложи това?

Още при създаването на хо́ра през 1994 година, много исках и държах той да се казва „Космически гласове”. Свързвах това име с песента, която лети в Космоса, както и с това, че българските народни гласове са необятни, космически. За съжаление през 2012 година, внезапно почина мениджърът на хо́ра – Емил Минев. Тогава недобросъвестните негови наследници заведоха дела срещу мен, като целта им беше да вземат името на хора. Пет години се водеха тези дела, които ние винаги печелехме и беше доказвано по всякакъв начин, че хорът е свързан с моето име, като създател и негов художествен ръководител. За съжаление накрая, на трета инстанция, Върховният Административен съд не потвърди решението на първа и втора инстанция /за всеобщо учудване/ и ни отнеха името. Нямахме право да обжалваме, но дори и да имахме, аз бях решила, че ще приключа. Това е излишна енергия, която трябваше да продължа да изразходвам. Нямам за какво да се жалвам, защото могат да ти вземат името, но няма как  да ти присвоят моженето, нито момичетата, които желаят да работят с мен.

 Смятам, че никъде по света няма такова издевателство над артиста, каквото се случи с нашия хор! Но знаете ли, това ни направи по-силни и още по-устремени!

Как решихте да дадете името „Ваня Монева” на хо́ра?

Мисля, че няма нищо по-естествено от това. Хората, публиката, музикалната гилдия знаят Хорът на Ваня Монева.  Получих подкрепа от моите момичета, от близките си, от колеги и приятели. Сега съм убедена, че никой не би направил опит да открадне труда ми, с моето собствено име!

А как се отрази преименуването на самия състав?

В началото, когато се появи някакъв състав, ползвайки  първото ни име, хората се запитаха „кои са тези“. Вече всичко е ясно. Навярно, някой си мисли, че вземайки едно изградено и утвърдено име, може да има същите успехи, ползвайки биографията му. Нещо много важно:  всеки хор има такова ниво, каквото е нивото на диригента му. Хор „Ваня Монева” се отличава с пеенето си, с репертоара си, с новите си проекти, със звукозаписната си дейност, с външния си вид и поведението си на сцена. Това не може да се обърка. 

Благодарим Ви за искреността! Хо́рът Ви наистина се отличава, за което Ви поздравяваме. Каква е тайната на успеха?
Тайната на успеха е в постоянството и труда, в търпението и в професионалния подход, в умението да работиш в ансамбъл, в подбора на кадрите, в работната атмосфера, която създаваш, в морала, който утвърждаваш в колектива, в прецизността, с която работиш, в изваждането на детайла, в подбора на репертоарната и концертната политика, в естетическите критерии, които изграждаш в певците си. Но преди всичко тайната на успеха е ЛЮБОВ.

Говорихме си за тайната на успеха, а сега бихте ли ни казали има ли тайна в бързото  изучаване на песни?

Момичетата съм ги калила. Изключително бързо се справят с нови партитури. Но това също е метод и подход на работа на диригента. Няма да забравя, преди години бяхме поканени във Виена на концерт, където ни помолиха да изпълним на немски песента „Тиха нощ, свята нощ”  / Stille Nacht  / . За една нощ успяхме да намерим песента, защото тя не е репертоарна в народните хорове, да я разучим и научим наизуст с трите куплета на немски език. Когато я изпълнихме всички бяха удивени!

Как се случва приемът на хористки в хор „Ваня Монева”?

От години не правим конкурси за попълване на състава. Обикновено или аз съм чула и харесала дадена млада певица или момичетата ми имат впечатления от някоя и при нужда предлагат. Прослушването става пред всички и на място спяването, с партията която трябва да бъде попълнена. Критериите ми са ясни – грамотни певици, носещи стил и характер на конкретна фолклорна област, отношение и присъствие при пеенето и разбира се да излъчва красота – вътрешна и външна. Мой категоричен принцип е да не се вземат певици от други състави. Обикновено приемаме певици на 17-18 години и оставайки в нашия хор, те се обучават да пеят в стилистиката на нашия хор, такава, каквато аз изграждам с години. Това също е част от „тайната“ на успеха. Мога да кажа, че обичам да „отглеждам” момичетата си!

Талант, труд или и двете е изкуството ?

Изкуството е много фина работа – първо огромен талант, а след това тонове труд, за да се получи това, което искаш да пресъздадеш. Ако изкуството не е необходимост, част от живота ти и от теб самия, а е подчинено на комерсиални желания и търговия – едва ли ще стигнеш далече. Талантът ни се дава свише и сме длъжни чрез него да изпращаме посланията си към хората.

В правилна посока ли върви фолклорът днес ?

Зависи от гледната точка. Всяко нещо се развива, но ако човек не пипа с чисти ръце и чисто сърце и без достатъчно вещина и познание, го опорочава – свидетели сме на това. Фолклорът трябва да се надгражда, но задължително трябва да съхраняваме безценните, автентични творби, създадени от народния гений.
Защо е велик Панчо Владигеров? Защото в основата на неговото творчество стои фолклора. Това обаче може да го направи само един голям, гениален музикант.

Коментарите са затворени.