За съдбата на фолклора през очите на един музикант – Йордан Буневски

17 април 2020

Имаме честта да Ви представим г-н Йордан Буневски. Той е млад, но казва, че това не е критерии за професионализъм, защото опитът идва с работата, а не с годините, търсещ разбиране, макар и понякога безуспешно, и откровен, заради което, често е недолюбван. Към кавала го насочва неговия дядо – големият наш  хореограф доц. Йордан Янакиев. Музикалният му път преминава през много формации и оркестри, участва в български и международни проекти, а през 2015 г. организира концерт-юбилей, посветен на 55-ата годишнина от творчество на дядо му, за който казва, че е най-грандиозното му начинание до този момент.
Благодарим за отделеното време!

Къде те намираме в момента, в какъв етап от професионалния си път, смяташ, че си ?

В момента не се занимавам с музика и по-специално с фолклор.

Към днешна дата прекратих професионалното си развитие в тази сфера поради няколко причини, както лични, така и професионални. Беше много трудно решение за мен, но не съжалявам, че го взех. Всеки човек притежава талант и желание за усъвършенстване в дадена сфера, всеки гони мечтите си, но в днешно време разликата между мечти и реалност е огромна. Хората на изкуството имаме свое схващане за заобикалящия ни свят и затова, какво се случва. За нас съществува единствено изкуството и желанието публиката, семейството, приятелите и близките да ни оценят. Но тази жажда не ни плаща сметките и не ни помага с нищо, освен да развие огромна егоцентричност у нас. Фолклорът, в различните му проявления, не е само кариера и, докато хората така го възприемат никога няма да вникнат в него. Това е призвание, начин на мислене, възприемане на света и възпитание.

Как се запали по българския фолклор ?

От ранна детска възраст мечтаех да стана танцьор и музикант, тъй като постоянно бях по танцовите зали с моя дядо доц. Йордан Янакиев (мисля, че е излишно да споменавам кой е). Разбрах, че танците не са за мен, когато бях на 11 годишна възраст. Запалих се по музиката. Започнах да свиря на дудук при Ноньо Добриков. Малко след това видях, че свири на кавал и си казах „това е което искам !!!“.  Помолих го да ми покаже, а той ми обясни, че съм малък и ми е рано. Тогава се оплаках на дядо ми, Йордан Янакиев, който пое нещата в свой ръце и ме записа на уроци по кавал в ДЮФА Изворче при НДД,  с преподавател Красимир Кондов. По-късно станах и преподавател там (не напразно поговорката гласи „Откъдето тръгнеш там се връщаш“). След няколко години в лутане между танци и музика, избрах музиката и реших, че ще кандидатствам в Националното Музикално училище „Любомир Пипков“ в гр. София, където мой преподавател по кавал беше Иван Пейчев, кавалджия в оркестъра на Държавен Ансамбъл „Филип Кутев“. Благодарение на неговата всеотдайност и уникален преподавателски подход, реших да стана преподавател. Следвах висшето си образование в СУ „Климент Охридски“.  Благодарение на всички тези хора, както и много други (съжалявам, че не мога да ги изброя) имах късмета и честта да представя българския сценичен и автентичен фолклор на редица сцени в Европа и България и да преподавам кавал, както на малки така и на големи.

Тази страст продължава ли и до днес ?

Да продължава и до днес .

Смяташ ли, че българинът оценява фолклора колкото е необходимо ?

Категорично не. Българинът не оценява и уважава историята си, сам себе си, какво остава за фолклора. Тук ще вметна, че хората, които посещават клубовете за хора̀ и народни танци не знаят и не разбират елементарната разлика между обработен и автентичен фолклор. Защо ли? Но е факт, че благодарение на тези клубове последните 10 години сме свидетели на нещо, като мини „Ренесанс“ за българските народни танци.

Търсен ли е българският фолклор ?

 И да, и не. Зависи за какво и къде. Като цяло, нуждата определя търсенето. При наличието на хиляди диджеи, които най-нагло и нахално си позволяват да ни наричат „колеги“, не.  Българският фолклорен музикант е недооценен и тук наблягам на фолклорен, не на онези, които търсят и откриват нови хоризонти, и стилове, и възможности на инструмента, а онези, които се занимават единствено и само с фолклорна музика. Разбира се, има много диджеи, които са музиканти и се принудиха да минат от другата страна. По-възрастните и опитни музиканти винаги са ни казвали да не се отказваме, да продължаваме,  да се развиваме, да свирим …

Е добре де, а къде да свирим, като в нашата среда шуро- баджанащината е силно и до болка изразена?

Според теб, музикант къща храни ли ?

Да. Много трудно, но храни. Когато музиката ти е професия, то трябва да отсъстваш от къщи постоянно, прибираш се късно вечер ако въобще се прибереш, а това са неща, които изпитват вярата в дома и семейството. Затова е много трудно.

През 2015 г. организираш концерт в чест на твоя дядо доц. Йордан Янакиев: „От любов към българското“. Получи ли се, според теб, и беше ли това, което си представяше ?

Получи се много добре, благодарение на всички колеги и семейство ми, които ме подкрепиха и ми помогнаха. Макар и не както си го представях и исках, но стана   много по-добре отколкото беше първоначалната ми идея. Тук, искам да благодаря на хората, които ми помогнаха, а това са всички ръководители на ансамбли, които взеха участие и, специално да благодаря на Рени Маринова, Орлин Иванов, Асен Павлов, Емил Генов, Радослав Тодоров, Рангел Вангелов, Даниел Костов, Антон Иванов и на моя близък приятел Христо Георгиев, който направи логото и плакатите за концерта. Въпреки, че много хора ми казаха „не се занимавай с неща от, които не разбираш“ знам, че се справих прилично, като за първи път.

С този концерт призоваваш да се правят подобни концерти и за други личности, допринесли  много за развитието на българския фолклор. Защо не се получи ?

Да призовах, защото мисля, че има още много творци, които заслужават уважение и почит за това, което са ни оставили. Това са хора, които са обикаляли със седмици и месеци по всички краища на страната за да събират информация, движения, мелодии и песни, за да сглобят пъзела „Фолклор”, да го преработят по начин, достъпен за широката публика и същевременно да не нарушават автентичността му. Нямам представа защо не се получи, но щом хора като Маргарита Дикова, Методи Кутев и други са забравени от техните ученици (техен дълг е да им направят юбилей), то представете си какво остава за всички други след тях. В наши дни всичко ни е поднесено на тепсия, но благодарение на кого ?  Именно на тези хора – творци и учители, които са били отдадени изцяло на фолклора. Не искам и да си представям, какво ще стане след още няколко поколения …

Със събраните средствата от концерта преиздаваш учебника „Български танцов екзерсис“ на доц. Йордан Янакиев. Имаше ли търсене ?

Да имаше известно време, но не и каквото очаквах.

Смяташ ли, че днес такъв учебник е необходим ?

Да смятам, че е необходим. И не, защото дядо ми го е писал, а защото това е учебник с информация, която няма как да се манипулира, както в един обикновен учебник по История за 6 клас например. Мисля, че работата му на тема „Екзерсис“ е важна и ценна, защото е имал опита и знанията, които да предаде на бъдещите поколения, но това е, разбира се, мое мнение.

Би ли отговорил през погледа на дядо ти на въпроса: „В правила посока ли върви фолклорът днес“ ?

Не мога да отговоря на този въпрос. Предполагам, че както винаги би казал нещо хумористично със сериозна нотка.

А какво ще кажеш ти ?

Не мога да кажа дали посоката е правилна или грешна сама по себе си. За едни е правилна, за други не. Кой съм аз, че да давам такова определение ? В днешно време фолклорът придобива друг вид и облик и това е напълно нормално. Дори под друга форма, важно е, че все повече хора се интересуват от него. Това, дали тази форма на представяне е правилна от гледна точка на опазване и съхранение на фолклора във всеки един аспект от състава му, е друг въпрос.

Независимо дали автентичен, стилизиран или обработен той се развива. С много неща не съм съгласен и не ми харесват още от началната школа до професионалната, но щом нещата се получават, вероятно греша. Във Вселената и в живота на човек има определени закони. Добре е всички желаещи да се занимават с магията на фолклора, да се запознаят с тях преди да направят първите стъпки по този така трънлив и магичен път, а те са следните:

– Поискай, за да ти се даде.

– Дай, за да получиш.

– Всяко действие има противодействие.

Коментарите са затворени.