За нейно Величество г-жа Музика – Марек Дяков

19 юли 2019

Марек Дяков!!! Композитор, диригент и акордеонист!!! Едва ли днес има човек, интересуващ се от фолклор, който не е чувал това име. То носи след себе си думи като различен, интересен, новатор и професионалист. Свързваме го с Националния дворец на децата и с изявите му като диригент на Ансамбъл „Гоце Делчев“, гр. София.

Благодарим ти, че осъществихме това прекрасно интервю и затова, че оставяш усещането у нас, че вървим в правилна посока.

1.Не можем да не отбележим, че си изключително дейна личност, смяташ ли, че си в разцвета на силите си?

 – Благодаря за уважението и вниманието към мен, като автор в сферата на фолклора и че ме правите част от този прекрасен онлайн проект за българска култура. Инициативата Ви е повече от прекрасна и стойностна. Бих я нарекъл дори непреходна и достойна за почит и уважение.  А на въпроса Ви за моята активност, действеност и разцвет Ви споделям, че всеки човек изразява себе в определена сфера, а ние с Музиката се харесахме и заобичахме преди почти четири десетилетия и взаимната ни партньорска игра с нейно Величество г-жа Музика до днес е винаги изпълнена с вяра, вълнения, вдъхновение и честност. В това наше сътрудничество, хипотетично уязвимата страна съм аз, но мисля, че не съм извършвал предателство към нейно Величество г-жа Музика. Чувствам се по-зрял, уверен и целеустремен да реализирам още мои творчески идеи, които са възниквали в съзнанието ми като композитор и диригент. Мисля, че Всевишният знае най-точно пътя на всеки от нас и какви предизвикателства да ни изпраща в земното ни съществуване. Вярвам, в силите си и преценявам задачите, с които се заемам. 

2.   Реализираш един не лек проект – вплитането на църковната музика с фолклора. Колко трудна е тази задача? 

–  Да, действително това са сфери, в които трябва да се работи с много познание и обич. Мисля, че креативността на човешкия ум дава тласъка на идеите, а познанието, професионализмът, вдъхновението и вярата реализират творчеството. Вероятно благодарение на това, че в продължение на няколко години, посещавах празничните служби на църквата в българското с. Валя Пержей в Р. Молдова,  ми помогна да осъзная, че в каноните на православното пеене съвсем свободно и хармонично могат да живеят тембрите и звукоизвличането на откритото фолклорно пеене. Предимно такива певчески тембри създаваха тази празничност и състояние на смирение в миряните на тези служби. Почти сигурно е, че това е провокирало съзнанието ми да създам това произведение. Реших и да включа оркестър от традиционни български инструменти, с който да пресъздам диалога между свещеника и хора, като оркестърът е в ролята на отеца, който образно преминава през различните фолклорни области на България,  а в хоровите партии използвах оригиналния текст от църковно-славянското песнопение „Милост мира‘‘ и само създадох музиката. Смелостта, с която подходих към тази еклектика е осъзната и се радвам, че звуково тази моя идея заживя по истински и сърцат начин, изпълнена от прекрасни певици и музиканти.

3. Разкажи ни за работата ти в Молдова?

– Поводът да работя цели пет години в Молдова, разбира се, беше българската диаспора в южните части на страната. Визирам най-големите български села и градове там: гр. Тараклия, с. Валя-Пержей, с. Твърдица, с. Кортен и още много други български селища, които са български, със запазени българска култура, обичаи, традиции, най-общо казано фолклор, защото през годините, в които са ставали преселенията, а те датират още от 1816-17 година, не  сме имали професионално изкуство и образование в България, поради вековното турско робство. През същите тези години Европа е в разцвет, творят Хайдн, Моцарт и Бетовен, отминали са периодите на средновековната музикална култура, Ренесансът, Барокът. Поради тези предпоставки българските изселници в Бесарабия са взели в съзнанието си вярата, обичаите, традициите, музиката, танците, всичко това, което наричаме фолклор. За същността и състоянието на тези български общности мога да говоря безкрайно много, но най-важното е, че трябва да сме сигурни, че там имаме качествена българска кръв. Работата ми като командирован преподавател от МОН беше по същество възрожденска. Освен преподавателска работа ние подкрепяхме творчески и методически българската художествено-творческа дейност там, създавахме нови колективи, които и до днес имат свой пълноценен и достоен сценичен живот. Такъв пример е хор „Родолюбец”, които основахме със семейството ми в с. Валя-Пержей в българския лицей „Христо Ботев”. С този вокален състав извоювахме множество първи и специални награди от много конкурси за хорова музика, фолклорни фестивали, църковни конкурси и, въобще, най-общо казано, имахме една истинска мисия зад границите на България, която съм убеден, че завърши успешно. Имам много приятели и професионални контакти там, които поддържам и с удоволствие подпомагам с каквото мога!

4.Наистина ли, когато си далеч от България, оценяваш повече това което имаме тук?

– Моят професионален и житейски път е свързан много тясно с България. Дори и когато съм бил зад граница в много държави, работата ми е била свързана с български каузи. Но съдейки именно по бесарабските българи, а също и диаспората ни в САЩ, мога уверено да кажа, че чувствителността на българина към националната ни култура и идентичност се изостря още повече, заради нейния дефицит. Като че ли по-сърцато и вдъхновено пристъпват, нашите сънародници зад граница,  към всяко събитие или повод, свързани с България. Но това е напълно обяснимо. Затова, те се нуждаят от специални грижи. 95% от тях са икономически емигранти. След като държавността ни не си е отваряла очите когато трябва, сега трябва да търси нови пътеки за приобщаването им, и дори завръщането на нашите сънародници. Това са много отговорни каузи! Дано са успешни! 

5. Получаваш „Кристална лира” на СБМТД за музиката към спектакъла „Шевицата”, какво беше за теб този проект?

– Заслугата не е само моя! През 2015 година Националният дворец на децата (НДД) чества своята 65 годишнина. Съвместно с диригента и композитора Любомир Денев- син реализирахме една наша идея с всички творчески формации на НДД и техните ръководители, а именно спектакъла „Шевицата”. Той обедини в себе си всички фолклорни, класически и модерни танцови колективи, както и вокалните ни състави в един общ сюжетен спектакъл „ШЕВИЦАТА” под съпровода на филхармония „Пионер”, един легендарен оркестър. Имаше огромен успех, голямо национално медийно представяне и забележителен публичен интерес към събитието и институцията, която е възпитала много поколения българи, дала е много за културното, емоционалното и духовното израстване на много подрастващи. Събитието беше оценено достойно и заедно с други постижения на филхармонията беше наградено с „Кристална лира” на СМТД в България през 2016 година. Леко отварям завесата за „Шевицата – 2” през 2020 година, за която в момента събираме сили и енергия. Надяваме се да направим отново нещо запомнящо се в името на нашите деца. 

6. Трудно ли е да изградиш един спектакъл само с участието на деца и до колко това е обезпечено?

– За деца се работи и лесно и трудно. Ключовите думи са ОБИЧ, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ и ОТГОВОРНОСТ. Те усещат всичко, а това го знаем всички родители. Нашата роля като педагози и творци в НДД е да задаваме най-висок критерий за ценност във всички дисциплини, да възпитаваме висок морал и ценности, чрез които децата ни ще бъдат по-добри и пълноценни в бъдещето.

7. Къде според теб свърша фолклорът и започва бизнесът?

– Където има бизнес няма фолклор, а има продукт на фолклорна основа, което вече не е фолклор. Разбира се, че всички занимаващи се с фолклор имат екзистенциални нужди, и това е естествено. Фолклорът е в бита на хората, в тяхното ежедневие, в начина им на живот, а търгуването с фолклорните ни ценности е отделен пазарен отрасъл, който някои хора владеят прекрасно, другите са консуматорите, а аз съм от третата страна, на създател, претворител, интерпретатор ….. и какво ли не, но съм там. 

8. Върви ли в правилната посока фолклорът днес?

– Това което занимава моите сетива според мен е в правилната посока. От време на време, без да искам слуховите ми сателити хващат сигнали на някакви интонации, които ги наричат фолклор, и много инвестирам в това да поясня на някого, ако има желание да научи нещо, но ми се е случвало и да ми кажат: „Абе както и да го наричаме мен ме кефи”. Разбира се, всеки определя ценностния модел на своето съществуване и не бива да ги има тоталитарните мерки, но въпреки всичко българският фолклор се играе на българска музика и интонации и с ПОТУРИ, а не с ШАЛВАРИ! 

Коментарите са затворени.