За любовта към народната песен и хилядите аплодисменти – Евелина Христова

28 януари 2020

Днес имаме честта да Ви срещнем с една прекрасна, вдъхновяваща, сърцата и отдадена на фолклора личност – Евелина Христова. Тя е солистка в хор „Мистерията на българските гласове“, един от гласовете на „Ева“ квартет и преподавател по народно пеене в столично училище по изкуства.

Благодарим за познанството ни! За отделеното време! За таланта ти! За приноса ти към фолклора днес!


Благодарим за отделеното време, Ева. Разкажи ни малко за себе си – от музикално семейство ли си и как се запали любовта ти към фолклора?

  • Всъщност, аз не съм от музикално семейство, въпреки че майка ми е била приета в ансамбъл Пирин“, но нейните родители не са имали възможност да я водят и тя не е постъпила в ансамбъла. От малка съм пяла в Дома на културата в Перник и от малка съм на сцена. Известно време съм ходила на уроци по солфеж при Анелия Дончева, изключителен солфежист, и благодарение на нея бях приета в музикалното училище в Котел.

Родена си в Перник, но освен шопски песни, ти пееш и много пирински? От къде е любовта към тези песни?

  • Мъжът ми е от Благоевград и ние 10 години сме живяли там. И не само – заради майка ми, която е благоевградчанка и кръвта ми е на половина пиринска. Не претендирам, че съм перфектния изпълнител на пирински песни, но все пак ги чувствам свои и са ми на сърце.

Би ли ни разказала къде се запозна със своя съпруг / диригента  на ОНМ на БНР Димитър Христов /?

  • Запознахме се още като ученици в музикалното училище в Котел. Аз бях втори курс, той първи. Беше си любов от пръв поглед. Имахме, разбира се, раздели и събирания…. до даден момент, в който разбрахме, че ще е завинаги.

Имало ли е някога момент, в който известността на човека до теб и то в твоята професионална област ти е тежала?

  • Не, никога. Даже и не съм се замисляла за това нещо. За мен има само плюсове от това, че сме семейство. Може би зависи от характерите и емоцията, която свързва хората. Ако успеят да намерят общ път, те могат да са един много добър екип, какъвто сме ние с Митко /Димитър Христов/. Горда съм, че точно той е мой партньор и в живота, и в работата.

Ще те върнем в далечната 1997 година, при постъпването ти в хор „Мистерията на българските гласове”. Разкажи ни за този период  и как попадна в Ева квартет?

  • Всъщност, това беше един много силен период за мен, защото се запознах с най-големите имена в изпълнителското изкуство  – Олга Борисова, Радка Алексова, Елена Божкова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Руска Недялкова. Дълги години концентрирахме заедно с тях и беше невероятно.

Относно Ева квартет – той е създаден през 1996 година по идея на Милен Иванов, Даниела Стоичкова, София Янева, Гергана Димитрова. Добре си спомням, как Даниела дойда и ме попита, дали искам да пея третия глас в квартета. Приех веднага и до ден днешен продължаваме четирите да градим облика на квартета. 

Какво предстои през 2020 година за Ева квартет?

  • Надяваме се, скоро на пазара да се появи четвъртият ни албум. Той е подготвен още преди няколко години, но до скоро търсихме някой, който да го издаде. Вече има интерес от чуждестранна фирма и много се надяваме, тази година да зарадваме българската / и не само/  публика с новия ни албум.

Какви песни ще включва албума?

  • В албума има песни, които присъстват в концертния ни репертоар и са познати на публиката. Има една авторска песен, тя е на Гери / Гергана Димитрова /, а останалите са аранжименти на Димитър Христов и на Костадин Генчев и други. Разбира се ще бъдат включени и класически произведения, които са неизменна част от репертоара ни.

Коя песен е емблематична за Ева квартет? Не можем да не споделим, че за нас, това е песента „Иван на Рада думаше”.

  • Ами да, защо не – това е вашето усещане. Това е една от първите научени и записани песни в аранжимент на К.Кондов.  Определено е често изпълнявана и  любима песен, но аз бих добавила и  „Седенки”, „Ибиш ага”, „Цар Мурат”, Шопски напеви“ както и „Кожильо” – песента, с която винаги стартираме концерти.

Няма как да не те попитаме – „малката формация” или „големия хор” е твоята любов?

  • Няма сравнение. Емоцията на малката група е в отговорността, да знаеш, че без теб не може нищо да се случи. Ние нямаме заместници. Ако някоя от нас има здравословен проблем или отлагаме ангажимента, или така си построяваме програмата, така изпяваме песните, че да не се разбере. Тоест, ние сме в абсолютна негова подкрепа. Когато запеем с квартета, ние звучим и сме едно цяло, един звук, един тон, една емоция. Дори и да прозвучи нескромно, „Ева квартет“ е неповторим. Толкова години сме заедно, че просто няма нещо, което да не можем да изпеем.

Относно хора – там усещането е съвсем различно. И като емоция и като звук  – изведнъж те залива една огромна звукова вълна, брилянтен звук, маса от цветове и тембри, които те занася някъде си ….

Няма как да не те попитаме и за твоята самостоятелна кариера. Поздравяваме те, за прекрасните авторски песни и веднага те питаме – има ли нови и какви са те?

  • Благодаря! Да, има и нови! Още четири песни записах в края на миналото лято. Отново авторски, направени с много любов и вещина! Планувам да клипирам някои от тях и да ги представя в пространството.

Как подбираш песните, които да пееш или запишеш?

  •  Те изникват в главата ми. После е сложната работа – хубав текст, добре премислена мелодия, която да ме вълнува всеки път като я запея. Работата на Д.Христов по аранжиментите, които винаги прави с размах и с любов! Ако искам да интерпретирам една песен, на даден изпълнител винаги търся първоизточника. От там взимам текста и музиката с всички съпътстващи орнаменти, характерни за дадения стил. Аз така работя и в училище с децата  –  не пускам съвременни интерпретатори на моите деца, пускам им Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Вълкана Стоянова.

А как показваш на децата особеностите на песните от различните етнографски области?

  • Предимно им пея. В крайна сметка, затова съм учила в музикално училище. Защото освен моя стил – шопски, имахме много сериозна задача да навлезем и частично в другите области и в други стилове. Освен това, пеенето на сцена толкова години е голяма рутина, изпълняването и заучаването на различен материал ми дава възможността да се доближа максимално до даден стил. Разбира се, наблягам на това, на което аз съм най-добра.

В правилна посока ли върви фолклорът днес?

  • И да и не. Това е доста обширна тема и надали може да се помести в две изречения. Само знам за себе си, че все още се уча, преоткривам се, улягам, търся и съм безкрайно любопитна към нещата, които ме вълнуват в народната музика.

Мисля, че фолклорът ни е необятна вселена от възможности, емоции и преживявания, но всеки решил се да я покорява, трябва да има чисти ръце и огромно сърце!

Коментарите са затворени.