За любовта и фолклора и любовта към фолкора – сем. Недялкови

4 юни 2019

Представяме ви едно музикално и много талантливо семейство – Стоименка и Недялко Недялкови. Тя е певица! Той кавалджия! Всъщност, тя е ангелогласна певица, а той – виртуозен музикант!

Чест и удоволствие е за нас, че отделихте от времето си.

Здравейте. От все сърце ви благодарим, че приехте да направим това интервю. Като за начало, искаме да ви попитаме кой ви насочи към кавала и тракийската песен? Семейството или музикалното училище?

  • Стоименка: Семейството ми ме насочи към пазарджишката песен, майка ми е певица от Пазарджишкия край- Росица Учикова. Пеейки с нея по сватби, по родния ми край(от единадесетгодишна), се влюбих и в тракийската народна песен и с удоволствие я изпълнявам!
  • Недялко: Баща ми ме насочи към музиката и кавала, той също свиреше на цигулка и пееше.

Често си мисля за изборите, които правим: Например – защо ти, Недялко си избрал кавала пред гайдата или гъдулка – също характерни за Тракия , а Тима – тракайската пред шопската песен  – също близка до Пазарджик?

  • С: С любов изпълнявам както пазарджишко, така и тракийско,странджанско(на дядо ми, по майчина линия, родът му е от Айтоско) и Родопско(Баща ми е от Родопите – дядо ми е от Широка лъка). За да учиш децата на народни песни, ти трябва да владееш всички фолклорни стилове, така ,че изпълнявам песни и от останалите фолклорни области на България.
  • Н: Изборът за кавала бе, защото нямах много време да се подготвя и да кандидаствам в музикалното училище. Имах само 8 месеца и по препоръка на Костадин Льолев (композитор, диригент и акордеонист)  започнах с кавал.

Доколкото знаем, сте се запознали и влюбили в музикалното училище в Широка лъка? Кой направи първата крачка? Концерт, проект или музиката ви събра или просто симпатиите и компанията?

  • С:В музикалното се влюбихме,но това беше детска любов и дружбата ни продължи около месец. През годините, явно искрицата любов е била скрита някъде дълбоко в нас и пламна през пролетта на 1993 г. в Академията в гр. Пловдив. Първата крачка направи той, покани ме да пием кафе в Стария Пловдив,но стана нещо необичайно – сметката платих аз, защото му бяха свършили парите! Ха-ха! 
  • Н:  Да, така беше, но аз винаги съм я обичал…дори и през годините, когато не сме били заедно!

А спомняте ли си първия път, в който сте били заедно на сцена?

  • С: Първото ни излизане на сцена като дует беше на едно турне в Либия от училище. Изпълнявахме „Калиманку Денку”, звучеше прекрасно, няма да го забравя никога, кавалът се преливаше с гласа!

И един още по носталгичен въпрос – какви са били мечтите ви на излизане от музикалното училище и сбъднахте ли ги към днешна дата?

  • С: Мечтата ми беше да стана добра и известна певица, да бъда на сцената и да пея с любов на публиката, и тя се сбъдна! Освен това и преподавам на много талантливи деца и предавам с удоволствие своя опит на тях!
  • Н: Мисля, че  мечтите ми се сбъдват бавно и последователно във времето.

И двамата сте завършили АМТИИ „проф. Асен Диамадиев“- гр. Пловдив, но пътят ви води към София. Как се озовахте тук, и защо Пловдив, Хасково и Пазарджик останаха на заден план?

  • С: Обожавам Пловдив, това е най-красивият град в България, за мен! Пазарджик е в сърцето ми и е свързан с много носталгия по родното! Когато слушам мелодии и песни от този край, душата ми плаче! Избрахме София, защото големият град дава по-големи възможности за реализиране и смятам, че мястото ни е точно тук!
  • Н: За преофесионалното израстване няма как да не си в София.

Разкажете ни повече за вашите деца. Доколкото знаем, дъщеря ви е много добра с цигулката. А синът Ви – Кристиян?

  • С: Дъщеря ни Ралица е много музикална и е запяла мелодийки от осеммесечна! След раждането ѝ, когато я приспивах ѝ пеех една и съща мелодия-”Зайченцето бяло” без текст. Когато беше на осем месеца един ден тя ме изненада, пеейки  мелодийката, това е потвърждение за това, че не са важни само гените, а също – как можем да развием таланта на едно дете още в бебешка възраст! Сега тя е в Музикалното училище в гр.София-3ти клас и свири прекрасно на цигулка! Тази година се яви за първи път на 3 конкурса и има 3 първи награди от тях, което много ни радва! Дано да продължи в същия дух! Синът ни Кристиян , също е много музикален, но неговата страст е футболът! Той е двайсетгодишен-студент в първи курс в УНСС със специалност Икономика и инфраструктура. Беше приет и в НСА, със специалност треньор по футбол, но за наше учудване избра Икономика, което не е лошо!

Как прекарва един почивен ден семейство Недялкови? Един пее, друг свири, а трети с цигулка в ръка или просто … тишина?

  • С: О-о, когато сме вкъщи предпочитаме тишината, но това рядко се случва, защото все се налага някой от тримата да се подготвя – най-вече Раличка!
  • Н:  Аз обичам  да ходя на речен риболов  сред природата.

Ежедневно се срещате с различни хора – колеги и почитатели, получавате много хвалби, но най-вероятно има и критики. Кои са оставили трайна следа във вашето съзнание?

  •  С: Прекрасно е чувството да бъдеш положително оценен след участие! Любовта, която ти дарява публиката, не може да се сравни с нищо друго! Ако е имало някакви критики през годините, те не са останали в спомените ми!
  • Н: Аз не обръщам особено внимание на тези неща. За мен е важно творецът да бъде искрен и да вярва в това, което прави.

Като споменахме критиката – критикувате ли творчеството на колегите си? Неизбежно ли е това или все още съумявате да се наслаждавате на музиката?

  • С:  Така съм възпитана от родителите ми (за което им благодаря), да уважавам труда на всеки ! Ако нещо не ми харесва, просто не го слушам! Ако на някой концертът не ми е харесал, просто втори път не отивам да го слушам! Не съм критик, за това си има публика, която е най-добрият критик!
  • Н: Тук мога да кажа като отговор, че аз не свиря с всеки и навсякъде.

За финал искаме да ви попитаме, как мислите, в правилна посока ли върви фолклорът днес ?

  • С: И да и не ! За щастие има едно връщане към фолклора със създаването на танцовите школи. В училище идват много талантливи деца, жадни за изучаване на народни песни! Фолклорът се включва в много музикални стилове, но за съжаление повечето създадени „парчета” са пълен кич и по този начин се опорочава чистият фолклор! Който може и не може е тръгнал да издава дискове, за съжаление – с почти едни и същи популярни песни и това се пуска по медиите и се насажда на бъдещите поколения!
  • Н:  Ако има повече кадърни хора на този „фронт’’,  нещата ще вървят доста  по-добре!

Коментарите са затворени.