Клюкарник

Регистрирай се тук Влез в профила си

Начало Форуми Критики и интервюта За автентичния фолклор – в Родопите с Елена Каневска

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Автор
    Публикации
  • #1301
    Стефи
    Отговорник

    Първо искаме да ти честитим получената награда, а именно Будител за 2018 година на с. Момчиловци област Смолян. От сърце ти пожелаваме, следващото признание в професионален план да бъде орден „Стара планина”.

    Благодаря! Аз винаги съм обичала да стоя малко зад кулисите. Така мисля, че когато има нещо да се случва – то се случва, който има интерес да го знае – той го знае. Да съм на предните линии, никога не ми е било приоритет. Наградата дойде изненадващо, но не защото смятам че не я заслужавам, а защото смятам че онези големи личности – будителите, са дали много повече от нас. Ние сме какво… прашинка! После приех и осъзнах, че с тази награда ми благодарят за моята дългогодишна благотворителност и всеотдайност на културния фронт. Гордея се, ама не с онази горделивост, а гордост от това, че оставям нещо след себе си – благодарни ученици, песни и пресъздадени обичаи и много важно —дечица, влюбени в българското, родното, нашенското…

    В обръщението си след получаването на наградата споделяш, че изпълнителското изкуство ти харесва, но призванието ти е преподаването! Няма как да не те попитаме, как се запалва любовта към фолклора в едно дете?

    Още след завършване на Музикалната академия усещах, че преподаването— това е моето призвание —и не само на народно пеене, а на Фолклористика, т.е. теоретично знание за цялостния фолклор. Защото е изключително важно изпълнителят да не е просто папагал, а да има солидни знания за това, което изпълнява. Осъзнавах, че ако сам човек пее ще направи 100-тина записа. Но ако обучи двама, трима, десетина последователи ще станат десет пъти повече. Това е моето верую.

    Първо, детето трябва някой да го насочи малко. Самичко то някак не може да избере. Изхождам и от това, че любовта към музиката при мен е дошла от постоянното пеене на моята баба и моя татко. Аз на две години съм изпяла първата си песен пред публика. Спомням си го! Но като цяло мисля, че някой трябва да насочи децата да им разкрие красотата на всяко изкуство. Имала съм ученици, чиито родители са ги насочвали, обяснявайки, че да се занимаваш с фолклор е престижно — в онова време, разбира се беше така. Има и други– децата в училище, чуят, видят връстници с костюмчета да танцуват, да пеят и започва да проявяват интерес. И детето пожелава да последва този пример. От там нататък тръгва пътят му и може и професионално да започне да се занимава. Като че ли обаче, професионалното занимание с изкуствата повече е наследствено.

    Ти си преподавала в Музикалното училище в Широка лъка в онези години, в които фолклорът е бил в разцвета си. Сега обаче има едно течение във фолклора – модерно, съвременно. Съумяват ли, според теб, днешните композитори да балансират между изворния и обработения фолклор?

    Аз съм абсолютно „за” автентичния фолклор да се съхрани. Като съвременен човек и ръководител, контактувайки с млади хора осъзнавам, че всеки обича народната песен такава, каквато е. Особено ние тук в Родопите сме ревниви, държим нашите песни да се изпълняват така, както са сътворени. Не съм обаче против това, да се направи със съвременен оркестър – като че ли повече се слуша, повече публика има. Но не трябва песните да се изкривяват така, че да остане само полъх от тях. И най- важното – нека я осъвременява този, който има компетентност за това. Дано никога да незабравяме, че фолклорът ни е светиня, която трябва да пипаме само с чисти ръце, с възвишени чувства и сериозни познания.

    А всъщност не се ли получава точно това – осъвременяването на народните песни идва от най- некомпетентните?

    Ето тук може да се каже – да, защото чувам записи на чудесни, хубави песни, но до такава степен променени, че са станали неразпознаваеми. Не че няма хиляди варианти, но има образци, които сме длъжни да запазим, за да ги има и за бъдещи поколения. Важно е да го имаме автентичното, да стъпим върху неговата основа с чисто съзнание и сърце, пък може да се осъвремени вече в аранжимент, във инструментариум или стил дори. Защото до такава степен всичко може да се промени, че да го изгубим напълно. Което е и най-страшното…

    Сещам се за няколко много компетентни, подготвени композитори и се чудя, дали може понякога осъвременяването, прекаляването в модернизацията да дойде от най- знаещите?

    С малко тъга ще го кажа, но да може! Такъв пример е Георги Андреев. Той ми е бил един от най-добрите ученици. Възхищавах му се затова, че Хиндемит и Стравински винаги му бяха под мишницата и бях сигурна, че нещо ще се случи с него, нещо голямо. Ето това е другия тип – когато е много подготвен човек със знание в оркестрация, със знание в хармония, тогава вече самичък прескача своето фолклорно знание. И създава съвсем ново, лично творчество много съвременно звучащо. Аз като академично подготвен музикант приемам това сложно звучене, но ми е трудно да го обясня на по- обикновения слушател , когато ме пита „това народна музика ли е?“ Не— това вече е лично творчество с личен вкус и отговорност. Разбира се, има си своята публика.

    Като каза „ публика”, се замислих за наплива от кадри през последните години! Има ли публика и жадна ли е тя за всичките музиканти, певици, песни, мелодии, които медиите бълват?

    Наистина е наситен пазарът. Аз вече малко съм се отдалечила, поради практикуването и на другата ми професия — психолог, но имаше период, в който кадрите бяха почти само учениците, които излизаха от двете училища – Широка лъка и Котел. И Плевенското музикално училище разбира се. Едно време се обръщаше много внимание на децата, затова излизаха добре, подготвени и практически и теоретично. Всеки певец пееше песни от своята фолклорна област, но в последствие нещата се промениха – в ансамблите започнаха да изпълняват репертоар от всички фолклорни области. И постепенно всеки певец започна да пее всичко…Затова вероятно ме питаш стилно ли пеят младите изпълнители? Колкото и да се въздържам от критика, бих си позволила от позиция на познаващ стиловите особености на българската песенна традиция преподавател да кажа, че се налага често да превключвам музикалния канал, защото ме е срам да слушам някои изпълнители. Надявам се не е пресилена оценката ми. Явно компетенциите на собствениците на музикалните канали и техните сътрудници са ограничени.

    Може ли да се каже, че песента е като занаят – краде се?

    Да, но със сигурност не е трудно. Защото сега може да се намери автентичния образец, и повтаряйки го многократно да се запее по този начин. Другият вариант е да си намериш учителя. Все още има такива като мен, които можем да покажем това, което знаем. Е, на мен ми е било трудно, защото където и да ходех – нямах касетофон, трябваше всичко през ухото ми да мине, да го зауча и да си го запиша. Добре че от малка съм нотно грамотна, та съм си записвала на ноти , защото не може 10 песни да ти изпеят и ти да ги научиш наведнъж.

    Разкажи ни малко за групата, която ръководиш от 34 години към читалище „ Светлина-1925” в с. Момчиловци?

    В групата имам участници от три поколения. За най- голяма радост има и деца и младежи. Това е едно гнездо, в което старите предават на по- младите, а те от своя страна, запалват огънчето на родолюбието у децата и така смятаме да продължим докато има с кого и пред кого да представяме това наше неизчерпаемо фолклорно съкровище. Репертоарът е богат и разнообразен. С гайдарския и танцовите състави правим разнообразни концерти. В моята група се пее истински изворен фолклор. Стараем се да пеем повече момчиловски песни, които съм издирила и записала. Задължително пеем песните с най – старите думи. Много искам да има повече деца, които да могат да научат и запазят автентичния фолклор. Вече не останаха и възрастни, които да пеят. Тук в с. Момчиловци например, хората помнят това, което аз съм им показала.

    За финал искаме да те попитам, как мислиш, в правилна посока ли върви фолклорът днес?

    Фолклорът го е имало преди нас и с огромна надежда вярвам ще го има и за напред. Вярата ми се уповава на тези около мен и на такива млади хора като вас, които ратуват за запазването му в чист вид. Ще си позволя обаче да направя едно сериозно напомняне : Преди няколко години водех тъй наречените кемпове из Европа. Със стотици чужденци се срещах. Те попиваха с пълни шепи българския фолклор и искрено завиждаха за това, че ние все още имаме и пазим автентичната си мъдрост. Дано все така мъдро да черпим опит и знания от общия ни европейски дом, но никога да не забравим род, корен и фолклор, защото само с това можем да блестим на общия небосклон.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.