Бъдни (Коледна, Кадена, Рождествена) вечер

24 декември 2019

Рождественските празници са едни от най-почитани от българите християни. Освен с раждането на Иисус Христос, тези празници са свързани с стародавната традиция всяко семейство да бъде заедно в тази най-светла нощ в уюта на дома около благословената празнична трапеза.

Бъдни вечер, наричана още Коледна или Кадена вечер, Рождествена се празнува на 24 декемри. В ранно утро стопанката меси „боговица“ – обреден хляб за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще дари на своя избраник. И китка, свива от чимшир, с тресчица от бъдника в огнището, усукана с червен конец. Приготвят и празничната трапеза. В патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със слама, върху нея постилат бъднивечерния месал – трапезник, и се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия. Когато цялото семейство се събере, стопанката прекадява софрата и вред из къщата, като нарича: „Хайде, Боже, помози, догодина живи и здрави да дочакаме пак Бъдни вечер. Да даде Господ чест и берекет по стока и по людете!“. „Амин“ – изричат всички. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества от ляво на дясно – да сторят място на мъртвите роднини, и от всяка храна се отделя залък за тях. Най-старият мъж разчупва „боговицата“ над главата на малко дете, което подскача три пъти, и раздава на всеки по къшей хляб, като един се оставя нависоко, та деца, добитък и реколта нависоко да растат. По време на вечерята не се става, а ако се наложи някой да стане, трябва да ходи приведен, за да се превият класовете от зърно. Първия залък младите скриват под възглавницата и вярват, че когото сънуват нощеска – за него ще се оженят. А наред със стародавните гадания по орехи, жито, брашно и въглени всеки с трепет очаква да чуе звънкия писък на гайда и веселия младежки коледарски напев:

“ Стани, Станинине, стани,  господине,

че ти идат добри гости, добри гости коледари,

 че ти носят добри вести, добри вести коледарски,

йот Бога ти много здраве, от дружина – веселбина … „

Подготовката на коледарите започва през коледните пости. Коледуват само ергени. Те се събират на Никулден и отиват в къщата на човека, който ще калесат за „станиник“ – водач на коледарите. В някои селища го наричат „кудабашия“ или „добър вечер“. За „станиник“ се избира женен мъж, който добре знае всички песни и ритуали на селището.

Коледарите пеят по двойки, като двама подхващат песента / наричат ги „чоугари“/, а други двама отпяват, като обикновено повтарят същата строфа. Има две четворки певци, които се редуват, две по-малки момчета – „чираци“ или „магарета“, които учат песните от батьовците и носят подарените краваи. Вторият по старшинство в групата е „благословникът“, наричан още „мърмарин“, „поп“ или врач“, който изрича благословията, „врачувката“. Групата се придружава от гайдар, който свири само когато „кудата“ се придвижва от къща на къща при условие, че коледарите не пеят. Във всеки дом момците пеят песен за стопанина / според занаята, който упражнява /, за стопанката и за всеки член от семейството, а словата са благослов за здраве, берекет и добруване. Коледуването свършва в зори на Рождество, след като са обходили всички къщи в селището.

В утрото на Малка Коледа (денят преди Коледа) по къщите ходят деца, коледарчета, които удрят с дрянови тояжки в земята и подвикват: „Календа! Календа! Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!”, а стопаните ги даряват със сушени плодове, дребни пари и захарчета. Всяко дете си има свое име и служба в четата: „сурваскар“, което сурвака хората и благославя – то бива винаги бащино и майчино (дете, на което родителите са още живи); „мачка“, което носи торбата с подаръците; „магаре“, което дава да го коват във всяка къща и реве, за да подкани стопаните да дадат по една „петала“ (наденица), макар че все още са пости; а пък другото носи дисагите за обикновен хляб, което наричат „торбар“. На децата дават и по едно колаче – кравайче или превитак, а в някои селища го наричат „кукла“ (това е колак с яйцеобразна форма, който е направен от две еднакви пръчки тесто, преплетени една в друга, а краищата им като се пресекат, се извъртат настрана във вид на рогчета).

Коледарчетата ги нанизват на коледарките и си отиват. На бъднивечерната трапеза слагат само постни ястия – сарми от зеле с ориз (гушки), кисело зеле с червен пипер, боб, леща, пълнени чушки с боб, маслини, варено жито, ошав и други неща. Но заедно с храната на трапезата в сито (та да е сита годината) слагат панерче с пясък, паничка просо и кесия с пари, а под софрата пръскат няколко стиски слама. За пясъка в народните вярвания и в благослова на коледарите се казва: „Колкото е пясъкът, толкова е вкъщи врясъкът!“. Но пясъкът на бъднивечерната софра е специален – той се взема по късна доба, преди да настанат мръсните дни, с котле от реката. Този, който го взема, глас да не издава, че ще разсърди речното чудовище и то ще прокълне пясъка да носи нещастия в дома Сутринта на Коледа част от пясъка се хвърля в хамбара, а останалото се пръска по нивите. Сламата, която на Бъдни вечер стои под софрата, на Коледа рано сутринта, преди изгрев слънце, връзват по клоните на плодните дръвчета, за да раждат повече плодове в следващата година, слагат в полозите на кокошките, за да носят повече яйца, а една част пазят до Гергьовден, за да я запалят по високи могили и докъдето я очи виждат, там градушка няма да удари. Просото дават заедно с ярмата на добитъка за здраве и повече приплод. На Бъдни вечер запридат кълчища, за да се връщат пчелите от паша с много мед. На Бъдни вечер посипват със сол дванадесет люспи от лук, като наричат всяка на даден месец, а на утринта по стопената сол гадаят за дъждовността на съответния месец. Против главоболие дават на болния да пие вода с три счукани въгленчета от бъднивечерния огън. Всеки член от семейството хвърля дрянова пъпка в огнището. Ако пукне и подскочи – на здраве е! Стопанинът брои два пъти парите в джоба си, за да се удвояват през годината. Когато се разчупи хлябът за Бъдни вечер, оставя се къшей нависоко, за да растат децата в дома. На бъднивечерната трапеза се слагат толкова орехи и толкова глави чесън, колкото са людете около трапезата. Всеки чупи по един орех, за да види каква ще е следващата му година, и си взема по една глава чесън, която носи в себе си, докато се кръсти водата (до Йордановден), за да го предпазва от болести през „мъртвите дни“. За Бъдни вечер стопанката прави и една специална сарма, пълна с ориз, леща, фасул и просо. Като се свари, по икиндия (след пладне, преди залез слънце), дава на добитъка да я изяде, за да не брактисва (да не помята) при раждане. В някои селища, след като се нахранят, стопанката взема на хурката малко кълчища и с вретеното заприда конец. Този конец го доусукват стопанинът и децата. После стопанинът взема конеца, а на сутринта го връзва върху кошер, за да не бягат пчелите през годината, да са здрави и много мед да донесат. След вечерята на Бъдни вечер децата се търкалят върху посипаната на земята под трапезата слама на една страна, за да полегнат житата на една страна. Софрата на Бъдни вечер остава до сутринта.

Поздравяваме ви с това изпълнение на фолклорен танцов състав “ Ромбана“ – „ Ямболски коледари”, хореография Тончо Тончев, музика Стоян Гагов .

Ямболските коледари са един от емблематичните танци на Тончо Тончев, изключително емоционален, образец в сценичното танцово изкуство. Развит в тематична форма, авторът пресъздава физическата и душевна красота на коледарите от този край.

Източници:“Празниците на българите“, проф.Николай Ников

Оставете коментар:

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *